Две години след като Министерството на културата обяви тютюневия склад на бул. „Христо Ботев” 57 "Никотеа" за недвижима културна ценност, Върховният административен съд излезе с решение, което потвърди министерската заповед. На 1 октомври 2022 година МК публикува заповедтта за обявяването на склада за паметник на културата, с което предотврати неговото събаряне. Според предписанията собствениците трябва да възстановят фасадите по автентични данни след изготвено проектно предложение, съгласувано по реда на Закона за културното наследство. Веднага след това собственикът - фирма "Транс Елгол България“ООД на бизнесмена Павел Моравенов обжалва заповедта. 

Върховен административен съд обаче отхвърля тези мотиви и излиза със заключение, че "решението е допустимо, но неправилно".

"Неправилен е изводът  АС за това, че заповедта за деклариране на „Тютюнев склад „Никотеа“ – гр. Пловдив като единична културна ценност от местно значение, страда от изложените в мотивите на съдебния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила" пише в решението на ВАС. Съдебнтият състава разглежда подробно мотивите и ги отхвърля.

"Настоящата касационна инстанция не споделя и развитите от АС-Пловдив доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснато при издаването му съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на процедурата по уведомяване на дружеството – жалбоподател за отпочване на административното производство по смисъла на чл.26 от АПК, както и в нарушение на разпоредбата на чл.34 от АПК." пише в решението. 

В крайна сметка ВАС отменя решението на първа инстанция и постановява следното: 

Съдебното решение следва да бъде отменено и ,вместо него, ВАС , трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на „Трас Елгол България“ООД –гр.Пловдив срещу Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022г.на заместник министъра на културата като неоснователна.

Решението на съда е окончателно. Това означава, че фасадата на склада, макар и сериозно компрометирана, няма да може да бъде съборена. По делото е назначена, приета и изслушана съдебн-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че, въпреки опасното и лошо състояние на сградите, включени в декларираната ЕНКЦ, същите могат да бъдат възстановени в първоначалното си състояние поне по два начина. 

Според предписанията на НИНКН собствениците трябва да възстановят фасадите по автентични данни след изготвено проектно предложение, съгласувано по реда на Закона за културното наследство. Покривът да бъде скатен с керемиди. Да бъдат възстановени прозоречните отвори и членения, а новите да бъдат изработени по образец на автентичните. Изработване на входни врати по единен модел, съобразени със стилистиката на сградата. При обработване на нови подови нива се изисква тяхното хармонизиране с отворите на автентичната фасада.

Не се допуска полагане на нетипични фасадни облицовки, покрития и външни климатични тела по фасадите и поставянето на рекламно-информационни елементи, които да закриват част от фасадите.

Допуска се надстрояване с отстъп от уличната фасада на съществуващата сграда и издигане на кота било до 4,5 м. Допуска се и промяна в автентичната планова схема, изцяло нова функция в обекта, както и съответните помещения, конструктивни елементи и инсталации, свързани с тях. Всяка намеса трябва да отчете изискването за пълно запазване на автентичните фасади.

Реализацията на всякакви инвестиционни намерения трябва да бъде съгласувана с НИНКН.

„Сградата на тютюнева фабрика „Никотеа” е изявен пример аз българската индустриална архитектура от началото на ХХ век и носи типичните ѝ характеристики – едромащабно обемно-устройствено решение, отворена планова схема и фасадно оформление със семпла пластична декорация, подчертаваща конструктивните оси и прозоречни отвори”, посочват специалистите, изготвили фиша на склада.

Те допълват, че фасадите към бул. „Христо Ботев” до голяма степен са запазили своята автентичност и има обществен интерес сградата да бъде запазена.

По време на процеса предприемачът Пламен Моравенов не предприе никакви действия по събаряне на склада. Междувременно обаче два други склада бяха съборени до основи. 

За съжаление  състоянието на 90% от сградите в Тютюневия град е трагично. След големия пожар 2016 година не бе направено абсолютно нищо, за да се намери пресечна точка между желанието за съхранение на облика на Тютюневия град и възможносттите му за превръщането му в един жив и елегантен квартал на Пловдив. 

През последните години няколко пъти  станахме свидетели на ескалация на напрежението и събарянето на складове. Институциите в лицето на Министерството на културата и общината в много случаи се конфронтираха и към този момент не успяват да намерят полезно решение за възстановяване на сградите. Междувременно складовете продължаватда се рушат и статутът на паметници на културата, който им дава министереството, няма да е достатъчен за тяхното оцеляване.