от Мария Луцова

Огнен ад, багери, самосъбаряне заради липса на грижа – това е механизмът на системното унищожаване на културно-историческото наследство на България. Пандемията е обхванала не само Пловдив, както унило си мислехме доскоро, но и цялата държава. Доказателството? Горящите Царски конюшни на София, които отгоре на всичкото май ще се окажат държавни. Т.е. не лошите частници мислят пъклени планове за някое хотелче, а безстопанствеността е причина за пламъците.

Няма смисъл от поименно посочване на виновниците в дългия период на преход от развит социализъм към демократичен капитализъм. Нека не се лъжем – всички са в кюпа! И тези, които управляват държавата, и тези, които съблюдават спазването на законите, и тези, които мълчаливо, в събота и неделя, си почистват къщичките, за да вдигнат огромни палати, хотели, бизнес сгради. И обществото, което е загубило чувството за непримиримост към разрушението!

Малка група хора с отношение се опитват да надкрещят мълчанието и от години подават сигнали към медии и институции. Обикновено на тях се гледа като на умопобъркани истерици, които си врат носа навсякъде. И затова културно-историческото наследство е с диагноза „пандемичен взрив от огнено-багерна смърт”.

Пловдивската хронология е красноречива и особено отчетлива в последните години. Само през 2016-а градът стана свидетел на огромните щети, които липсата на грижа – преднамерена или не, нанесе на старините.

На 18 февруари 2016 г. осъмнахме с новината, че баня Орта Мезар е изгоряла. В късна доба – 22.30 ч., красивата сграда срещу Четвъртък пазара пламна. След 10-часова битка пожарникарите успяха да спасят корубата на сградата паметник на културата от местно значение. Оказа се, че собственикът Радослав Бозуков е очаквал до дни проектът му за реставрация на банята да бъде одобрен от Националния институт за недвижимо наследство. Сградата обаче продължава да дразни едни и да буди съчувствие и носталгия в други с трагичния си вид след пожара.

Само двадесетина дни по-късно – на 6 март 2016-а, социалните мрежи гръмнаха, че багери събарят емблематичния склад „Ориент Табако”, помещавал тютюневия бизнес на братя Чапрашикови, а по настоящем собственост на частната фирма „Одрин 8”. Последва епохална сага със замеряне с документи между община, собственици и Министерство на културата. От тях стана ясно, че всички знаят - складът е паметник на културата, ама това не било документално отразено. Експертите на НИПК сбъркали номера на сградата и декларирали друга като ценна. После писали писма, за да уточнят, че предстои корекция, но… Докато тя бъде направена, „Ориент Табако” багерите свършиха своята работа. После пък взеха да изкачат едни двойни документи за статута на сградата – ту е паметник, ту не е, ту е част от охраняема зона, ту – не. И така до днес. Руината стърчи грозно в сърцето на града, красивият стенопис на художника Вълчан Петров тъне в забвение. Нещо повече – заради чиновническата небрежност преди дни падна в съда и глобата, наложена на собствениците от Министерството на културата. Не искам да съм лош пророк, но май смъртният акт на „Ориент Табако” е написан.

След огромния медиен шум, живите вериги, оставките, отстраняванията, съдебните дела, гражданството стана по-непримиримо към грижата за старините.

И това обаче не спаси емблематичните складове на Кудоглу. На 20 август двете сгради близнаци, които са паметници на културата, и този – собственост на „Галакси инвестмънт груп“ ООД, част от архитектурния ансамбъл, пламнаха като факли. Набързо бе намерен виновник – бездомникът Любомир Данчев, който съвсем скоро ще излежи 4-годишната си присъда. За този дълъг период от време това май е единственото движение около казуса – „виновникът”  почти е понесъл наказанието си. Складовете ли? Ами май и за тях трябва да кажем – мир на праха им.

Въпрос на време е и друг склад – този на Сточна гара, собственост на фирма "Транс Еглол" на Лиляна Моравенова, да падне. И там горяха пожари, падаха покриви, монтираха се ограждения. Съдбата му вече е ясна – събаряне.

Изреждането може да продължи дълго – къща в центъра на ул. „Иван Асен” 5, паднал купол от сграда на ул. „Антим I” и „Лейди Странгфорд”, къщата на ул. „Отец Паисий” 13, Божиловият чифлик на ул. „Мали Богдан”…

Пожар изяде и красивата сграда на бившето Второ районно на полицията срещу пл. „Съединение” през 2003 г., но слава богу там се появи нов собственик, който я възстанови.

Между другото в риск е и археологическото богатство. Строител изгреба древно погребение от частен имот на ул. „Осъм” 11, друг - на ул. „Отец Паисий” бе на ръба да унищожи римски терми преди намесата на специалистите. Източната порта оцелява само благодарение на упорството и инатливостта на археолозите, които се борят за спасяването му. Същото важи и за Небет тепе, превърнало се в място за селфита върху древните охранителни зидове. Нищо че има шанс да паднат. За последните два обекта все пак има надежда заради възможността да се възстановят по европроекти.

Горяха и безценни експонати в Музея на авиацията в Крумово през март 2016 г.

Картинката в другите градове не е по-различна – пламналите преди дни Царски конюшни, Двойната къща, Захарна фабрика, кино Сердика, Къщата с ягодите – все паметници на културата в столицата София, склад в Хасково, Караалановото училище и тютюневата кооперация „Асенова крепост” в Асеновград, родната къща на голямата дарителка Пека Попова в Карлово, сградата на Френския девически колеж, сградата на приюта "Княгиня Надежда", бившето сиропиталище "Цонко Цонков"- двуетажна сграда до Полиграфията във Варна… Някои от тези сгради вече ги няма.

Оказва се, че новината за смъртта им не е силно преувеличена, а факт! Макар че ги бранят дузина закони, наредби, министерства, институти.