"Има сграда - има проблем, няма сграда - няма проблем!"

Как се стигна до това проследи медията ни след няколкомесечна кореспонденция с институциите, отговорни за съхраняването на облика на града ни. И въпреки усилията ни и до днес нямаме ясен отговор кой и как допусна да се стигне до там, че инвеститорът да си реализира проект без съгласуване. Но да се върнем към началото.

ПРЕДИСТОРИЯТА:

На 1 септември 2022 г. огромен багер влиза на терена на тютюневия склад на бул. "Христо Ботев" 51. За часове от него не остава нищо. Това се случва пред очите на служебния министър на културата Велислав Минеков, областния управител Ангел Стоев, началника на РДНСК Мария Дончева, шефа на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров и директорът на полицията Димитър Балев. Никой не е в състояние да спре разрухата, защото има издаден документ - План за безопасност и здраве, и това е напълно достатъчно. Документът не е подписан от тогавашния главен архитект Димитър Ахрянов, а от заместник-кмета Величко Родопски. Сградата не е единична недвижима културна ценност и администрацията на общината в Пловдив просто си измива ръцете.

Всичко това се случва на фона на процедура, която от години се движи от НИНКН за даване на статут на сгради в рамките на Тютюневия град, както и създаване на ясни правила и режими. Това е публична информация. Уведомени са и община, и частни собственици още на 16 август 2022 г., че Институтът внася за разглеждане на заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство към Министерство на културата документите за заключителната оценка на сградата като единична недвижима културна ценност. Само два дни по-късно е разписан и въпросният План за безопасност и здраве.

На заседанието на СЕСОНКЦ експертите са категорични и подкрепят с гласовете си даването на статут на склада. По-късно - на 18 октомври, е издадена и заповедта на Министерство на културата, подписана от зам.-министър Пламен Славов. Заповед, която действа и в момента, но никой не я изпълнява.

НИ ЛУК ЯЛ, НИ ЛУК МИРИСАЛ

Община Пловдив се е вкопчила в буквата на закона - това е усещането от отговорите на въпросите, които получихме, след като имотът бе ограден в подготовка на строителни дейности.

"Имотът е празен и в него няма съществуващи сгради", отбелязват от администрацията сякаш никой там няма спомен за избухналия скандал с бутането на сградата и като цяло - в Тютюневия град.

Интересно е обаче как на 2 май 2024 г. е издадено Разрешение за строеж на инвеститора от фирма „Кепитъл Резидънс“, закупила имота от „Кепитъл Холдинг Груп" през 2023 г., подписано отново не от титуляря арх. Яна Желязкова, а от арх. Константин Атанасов, при положение, че има действаща заповед на Министерство на културата, в която е ясно оказано какво трябва да предприемат инвеститорите, независимо, че сградата вече е съборена.

И до днес - след дълго и търпеливо чакане, нямаме отговор налична ли е въпросната заповед в документалния масив на Община Пловдив. Там услужливо към инвеститора отупват ръце и повтарят като мантра - няма сграда - няма проблем. 

Затова се обърнахме към Министерство на културата, за да разберем свършила ли си е работата администрацията във ведомството.

НЕВИДИМАТА ЗАПОВЕД

Заповед №РД9Д-2/18.10.2022 г. на заместник-министъра на културата е за деклариране на сграда "Тютюнев склад на Кочо Попов и братя К.П. Михалови" на бул. "Христо Ботев" 51 с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време с категория "местно значение". Тя не само не е невидима, но е и публикувана на сайта на Министерство на културата.

И за да е съвсем ясно попитахме по Закона за достъп до информацията изпратена ли е надлежно до институциите в Пловдив.

"С писмо с изходящ №08-00-777/25.10.2022 г. на заместник-министъра на културата, заверено копие на заповедта за деклариране на на недвижимата културна ценност е изпратено до областния управител на област Пловдив, до главния архитект на Община Пловдив, до кмета на Община Пловдив, до изпълнителния директор на "Кепитъл Ходинг Груп" АДСИЦ - собственик на имота (към онзи момент, б.а.), с копие до директора на МВР-Пловдив", става ясно от отговорите на Министерство на културата.

Нещо повече - от ведомството посочват, че "още с писмо с изходящ №33-00-678/26.08.2022 г. на заместник-министъра на културата, на основание чл. 26, ал. 1 на Административно-процесуалния кодекс, главният архитект, кметът на общината и собственикът са уведомени, че в Министерството на културата е постъпило предложение за откриване на производство по издаване на административен акт за деклариране на обекта".

Тоест всички всички институции и заинтересовани лица са надлежно информирани и при желание от Община Пловдив са имали възможност да реагират - да не издадат Разрешение за строеж, защото в заповедта ясно е указано какво трябва да направи първо инвеститорът, за да може да строи.

Управителят на дружеството собственик Стоян Стоянов смята, че заповедта е незаконна, тъй като е подписана 28 дни след като сградата е премахната и имотът е почистен. Категоричен е, че към 14 октомври 2022 г. според кадастралната карта във въпросния имот няма никаква сграда и оттам нататък собственикът е в правото си да строи по показателите, действащи за въпросната зона без съгласуване с НИНКН. 

Разбира се, прави впечатление краткият срок, в който са нанесени промените в кадастъра - по-малко от два месеца, при положение , че въпросната процедура отнема минимум няколко месеца. 

КАКВО ГЛАСИ ЗАПОВЕДТА 

От документа става ясно, че от МК изискват инвеститорите да възстановят фасадите по автентични данни след изготвено проектно предложение, съгласувано с НИНКН.  Всякакви технически съоръжения като климатици и инсталации трябва да бъдат поставени на места без визуална връзка от прилежащите публични пространства. При монтирането на измервателни уреди и разпределителни табла  да има съгласуване по ЗКН на индивидуален архитектурен проект.

Допускат се промени в автентичната планова схема за нови функции и конструктивни намеси при възстановяване на сградата; ново строителство в имота от север, което да не надвишава кота корниз на сградата със статут на недвижима културна ценност; както и надстрояване с отстъп от уличната фасада и задигане на кота било до 4,5 м. Решението се доказва с разрези към работния устройствен план, включващ съседни квартали и през улица.

Не се допуска използване на нетипични материали за фасадата и покривната конструкция; поставянето на рекламни материали, които да закриват част от фасадата; поставяне на рекламни елементи над кота корниз; излизане на елементи извън покривна равнина – капандури, кули и др.

Не се допуска премахването на сграда с идентификатор 56784.522.764.1 поради качествата ѝ на недвижима културна ценност и датировка на изграждане на по-ранна от сградата НКЦ, декларирана с административния акт.

Инвеститорите са имали възможност да обжалват заповедта по реда на АПК. Те са се възползвали и са оспорвали пред Административен съд-Пловдив предварителното изпълнение на заповедта според чл. 59, ал. 3 от Закона за културното наследство. Жалбата им е отхвърлена през 2023 г. Върховният административен съд оставя в сила определението на първата инстанция. Така заповедта на зам.-министър Пламен Славов и до днес на практика е действаща.

Именно затова е странно защо на инвеститора Кепитъл Резидънс е издадено Разрешение за строеж без да представят съгласуван с НИНКН проект. Администрацията тотално пренебрегва наличието на такава заповед и уточнява, че: "Проектът не е съгласуван, тъй като имотът попада в охранителна зона "запад" на Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив", за която съгласно изискванията на Протокол №5 /2000 г. от заседание на НСОПК, се съгласуват с НИНКН само ПУП-ове. Подадената в Община Пловдив документация е в съответствие със съществуващия от 2010 г. ПУП".

ПУП-овете - ХАПЧЕ ЗА ЗАБРАВА

В имота - на мястото на тютюневия склад, ще бъде издигната сграда с височина до 22 метра със застроена площ 1645 кв.м и разгърната застроена площ 9860,90 кв.м. Подробният устройствен план на имота е изготвен от предходните собственици преди да влезе в сила новият Общ устройствен план. Затова вместо максимална височина 10 метра, на терена ще бъде издигната двойно по-висока сграда.

Проектът за сградата е на арх. Тихомир Казаков. Той е познат на пловдивчани, защото преди години изготви безвъзмездно проект за кино "Космос". По време на представянето му избухна скандал срещу механизма, по който се изготвя проектът за реновирането на сградата, както и срещу отношението на местната власт към авторите ѝ арх. Любомир Шинков и арх. Любомир Бонев. Казаков е архитект и на "Каменица парк Резиденс" .

СОБСТВЕНИЦИ

Складът на Кочо Попов и братя Михалови е строен през 1917 г. и бе сред запазените по-ранни тютюневи складове. Сградата е купена през декември 2021 г. от акционерното дружество Кепитъл Холдинг Груп, представлявано от бизнесмена Веселин Чипев. Година след като складът е съборен, имотът е продаден на "Кепитъл Резиденс" с управител Стоян Стоянов за сумата от 1 600 000 лв.

Собственици на "Кепитъл Резиденс" са Владислав  Димитров и "Риълти Мениджмънт". Едноличен собственик и управител на капитала на "Риълти" е Иван  Атанасов. Двамата имат по 50% от собствеността на дружеството, което вероятно означава, че в дружеството в момента има двама сериозни инвеститори. 

Според сайта на "Кепитъл Резиденс", бъдещият билдинг предлага 44 апартамента, 4 от които са пентхауси, 57 гаража и търговски площи. В момента цените на жилищата , които се предлагат в сайтове за имоти варират между 150 000 и 400 000 евро без ДДС , в зависимост от квадратурата и разположението. Средната цената на квадратен метър "на зелено" е 2 500 евро/ квадрат.  

ГРАД БЕЗ МИНАЛО

В тази история няма виновни — само загубили. Институциите си прехвърлят отговорността, инвеститорите се възползват от мълчанието, а градът губи своята душа. Докато властта тълкува закона „по буквата“, Пловдив бавно изтрива лицето си. Тютюневият град отдавна не мирише на тютюн, а на забрава. Складовете изчезват един по един, а с тях и усещането за град с памет. Новите фасади може и да приличат на старите, но няма да носят духа им. А може би точно това е новото лице на Пловдив — красив, но без минало.

 И когато някой ден децата ни питат къде е Тютюневият град, ще можем да им покажем само лъскави фасади и една стара реплика: „Няма сграда – няма проблем.“