Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

                      От „Новите варвари” на Константинос Кафавис

2022 година ще остане в историята на града със загубата на още няколко сгради от Тютюневия град и с безплодните декларации от страна на министерство и община, че правят всичко възможно да съхранят наследството.

"Държавата капитулира пред собствениците. Нашето културно-историческо наследство не струва и стотинка, когато насреща ви застанат олигарси и техните кметове." Това заяви служебният министър на културата проф. Велислав Минеков след събарянето на поредния тютюнев склад в Пловдив. Изправен пред руините на поредния унищожен склад на бул. „Христо Ботев” 57, той заяви с апломб: „Няма да позволя тази разруха!”.

Само месец по-късно обаче започна събарянето на фасадата на бившата централа на „Булгартабак” . Днес фасадата от страната на ул. „Авксентий Велешки” изцяло липсва, реставрирана ще бъде само малката фасада от страната на ул. „Иван Вазов” , която е около 10 метра.

2022 година приключва с два склада по-малко в Тютюневия град и поне още два, които 2023 година ще отидат в историята.

Но това далеч не е цялата картина в града. Ежедневно се събарят сгради, строени в началото на 20 –ти век , които обаче не са в списъка с паметници на културата. Само за последния месец изчезнаха еврейската фурна на ул. „Данаил Николаев” , стара еврейска къща на Четвъртък пазара, къщата на Дейзи Паси на ул. „Йосиф Шнитер”.

Отсега можем да бъдем сигурни, че 2023 ще бъде още по-тежка за старите сгради в града, които не са защитени със статут. Новите варвари идват! И както старите са готови да рушат, за да наложат своите правила.

В Пловдив има над 300 сгради като сградата на ул. „Авксентий Велешки“. Директорът на Националният институт по паметници на културата арх. Петър Петров поиска всички сгради в центъра на града да бъдат временно защитени като групов паметник, докато получат окончателен статут, но  Община Пловдив обаче спря процедурата в СЕСОНКЦ с мотива, че това ще застраши инвестиционните проекти. Съгласно закона общините носят отговорност за опазването на ценните сгради на тяхна територия, включително за мерките за поддържането им, но предвид състоянието на голяма част от паметниците това очевидно не се случва.

Управляващите на Пловдив са загрижени много повече за интересите на частните инвеститори, отколкото за културното наследство на града. И с благоволението на общината къщи, които  очевидно са паметник на изкуството, падат като кегли, за да може на тяхно място да изникнат нови кооперации.

Това е последната година от мандата на настоящото управление на Пловдив и ако съдим по последните управленски решения, не можем да очакваме никакви съществени действия по опазване на архитектурното наследство. По-вероятно е следващата година собственици на стари сгради, на които предстои да бъде сменен статута, да се сдобият с т.нар.  Протокол за безопасност и здраве и да съборят старите си къщи, преди да бъде наложен мораториум върху целия център.

Което ще бъде пагубно за бъдещето  града.

Унищожаването на ценни сгради, замяната им с реплики със съмнителна стойност в съчетание с мегаломанските жилищни комплекси променя драстично средата, в която живеем ние и в която ще живеят следващите поколения. Паметта за миналото на града, запазена във фасадите на тези сгради, едновременно възпитава и създава чувство за идентификация на хората, които живеят в този град. Ние сме длъжни да ги запазим, макар и с нова функционалност. Държава, община и инвеститори трябва да мислят в тази посока, а не да търсят вратички, през които да заобикалят закона и да рушат.