Собствениците на 20 сгради, които имат качества за недвижими културни ценности, но нямат статут, вече са получили уведомителни писма от Националния институт за недвижимо културно наследство, че е започнало производство по актуването им. Те са по реда на чл. 26, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс са изпратени на заинтересованите лица, за които НИНКН разполага с данни. Всяко уведомление е адресирано и до Община Пловдив с молба да уведоми и други заинтересовани лица,за които нямаме информация.

Процедурата е резултат от проведената от 2022 г. Териториална програма в Пловдив по реда на чл. 57, ал. 1 от Закона за културното наследство и чл. 3, ал. 1 от Наредба №3 за реда на идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности на Министерство на културата.

В писмата е посочено, че при обходите специалистите от програмата са установили наличие на висока научна и културна стойност на обекти, които до момента не притежават статут на недвижима културна ценност.

Посочените сгради до момента  са на ул. "Патриарх Евтимий" 22, ул. "Кръстьо Пастухов" 8, ул. "Авксентий Велешки" 4, ул. "Авксентий Велешки" 7, ул. "Божидар Здравков" 5, ул. "Г.М. Димитров" 13, ул. "Кракра" 5, ул. "Найден Геров" 10, ул. "Преслав" 21, бул. „Руски” 47, бул. "Руски" 48, бул. "Руски" 51-51А, бул. "Руски" 73, ул. "Тодор Каблешков" 16, ул. "Цанко Дюстабанов" 41, ул. "Д-р Вълкович" 15 (собственост на Пловдивския панаир), жилищна сграда на Джордж Марш на ул. "Петко Ю. Тодоров" 27-27А (собственост на Съюз на евангелистките съборни църкви в България), пивница "Прошек" на бул. "Руски" 47-47А, жилищна сграда, бивша собственост на Лусиен Шевалас и графиня Дьо Бросар - ул. "Велико Търново" 39.

Уведомление е изпратено и на собствениците на къщата на ул. "Цар Иван Александър" 2, която бе съборена в началото на годината. Тогава стана ясно, че статутът ѝ (ул. "Никола Козлов", според Регистъра на НИНКН) е свален със заповед на министъра на културата от 17 май 2012 г. Тогава начело на ведомството е Вежди Рашидов, но документът е подписан от заместника му Митко Тодоров. На "Жилищна сграда на Павел Чемишанов, Васил и Мария Кондови, Кръстьо и Мария Георгиеви" е прекратен временният режим по чл. 59, ал. 3 от Закона за културното наследство.  Така без проблеми сградата бе съборена, за да изникне на нейно място ново здание.

„В резултат на Териториалната програма в края на 2022 г. – първата след приемането на Закона за културното наследство през 2009 г., експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство и външни експерти изследваха 608 нови обекта. Час от  тях са по предложение на Община Пловдив, с превантивна устройствена защита, заложена в ПУП на града. Целта на Териториалната програма беше да създадем цялостна оценка на пловдивското недвижимо културно наследство, така че гражданите да могат да вземат информирани решения за развитието на града – какво и защо е важно за обществото, как да бъде защитено и използвано като ресурс”, коментират пред медията ни експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство.

Екипът идентифицира незащитени сгради, които имат качества и принос за опазването на духа на града в историческия център и съседните територии. Те са ценни сами по себе си, но и като ансамблови структури, които създават интегритета около историческото градско ядро, което се капсулира от дълго време и не може да се развива пълноценно.Сред обектите има и архитектурни образци от втората половина на ХХ век, които вече са станали част от градската тъкан.

62 от тези сгради са в риск и са сред приоритетните задачи на НИНКН, защото от началото на програмата през октомври 2022 г. са разрушени 6 обекта, а този година са ги последвали още 5.  След уведомяване на собствениците по реда на АПК са съборени още 2 сгради.

Собствениците на 5 сгради са се запознали с документацията. За някои от сградите са постъпили възражения за започналата процедура.

„Процедурите по деклариране, предоставяне на статут, съответно прекратяване на временните режими за опазване на декларирани обекти и актуализирането на статута на недвижимите културни ценности включват поредица от проучвания, действия и оценки, предвидени в ЗКН и Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. С тези данни експертите изготвят фишове за обектите.

До разглеждането на фиша за обекта може да се води диалог със заинтересованите страни, но на този етап няма законово основание за техни възражения и искания за спиране на процедурата. Оценките, направени от заинтересованите лица, не са основание за деклариране на обект като НКЦ, за предоставяне или за отнемане на статут по смисъла на ЗКН. Собствениците могат да възразят едва след издаването на заповед на министъра на културата за статут на обекта”, казват още от НИНКН.

Те посочват, че най-парадоксалният мотив е влошеното състояние на сградите, чиято поддръжка е задължение на собствениците, а това не може да е мотив за отказ да се даде статут на обекта.

Голяма част от обектите са в защитена територия по ЗКН като улични ансамбли, ясно обособими компактни градски структури и намесите трябва да бъдат съгласувани по реда на действащата законова уредба.

Историческият център на град Пловдив надхвърля значително границите на ГНКЦ „Филипопол – Тримонциум-Пловдив“ с множеството документирани археологически структури, архитектурни обекти и ансамбли, обекти на градинското и парково изкуство. В рамките на тази групова недвижима културна ценност характеристиките на средата са съхранени във висока степен.