Пловдив едва ли щеше да се гордее с една от най-забележителните летописни книги на града - „Пловдивска хроника“ на Никола Алваджиев, ако не беше поредица от щастливи стечения на обстоятелствата. Това стана това разказа синът на писателя Станко Стоянов по време на премиерата на петото обогатено издание на книгата. То бе в културен център „Тракарт“ в рамките на фестивала "Пловдив чете", а за големия писател говориха издателят от „Летера“ Надя Фурнаджиева и литературоведът доц. Владимир Янев. Откъси от книгата прочете пред публиката актьорът от Пловдивския драматичен театър Стефан Попов.

„През 60-те години на 20 век книгоиздаването беше планово. Свидетел съм на истинското ходене по мъките на Никола Алваджиев в опит да отпечатат книгата му. И все удряше на камък!  В този момент аз работех в спортна редакция в Дома на физкултурата в близост до реакцията на „Комсомолска искра“. Там се запознахме с Коста Странджев, който по-късно започна работа и в „Отечествен глас“. Помолих го да погледне творби на баща ми и той започна да ги отпечатва във вестника. По това време Коста се срещнал с Николай Хайтов и му споменал за интересния ръкопис на Никола Алваджиев. Изпратил му го, а Хайтов казал: „захванах се да видя що за чудо е този мемоар и до три през нощта, докато не го завърших, не можах да спра“.  С авторитета си Николай Хайтов помогна първото издание на „Пловдивска хроника“ през 1972 г. да стане факт, отпечатано в издателство „Христо Г. Данов“, разказа Стоянов.

Книгата на Алваджиев е извор на вдъхновение за поредица летописци на Пловдив и причина да се гордеем с богата летописна школа от автори, допринесли за съхранението на историята и духа на града – Георги Райчевски, Владимир Балчев, Пенка Калинкова, Евгений Тодоров, Йордан Велчев.

„Удивително е как Алваджиев улавя всичко, което е общоинтересно и вълнуващо от живота на Пловдив. Така затвърждава тезата, че историята не е на крале и генерали, а на отделния човек. Той е любопитен, вниква в бита, радостите, тъгите на хората. Предизвиква чувство за съпреживяване с образите, за които разказва“, каза доц. Янев. Той разказа, че и в неговото семейство книгата се е предавала от ръка на ръка и четели откъсите, посветени на роднината на баща му проф. Асен Диамандиев.

Публиката в „Тракарт“ се потопи в красивите цветни истории от книгата за братя Свещарови, Люсиен Шевалас, чаршията, жените в банята… Една история допълни със свои детайли синът на писателя Станко Стоянов – тази за родствената връзка с Димчо Дебелянов.

„Този факт е известен, защото е описан от Алваджиев, но аз потърсих корените на рода по-назад. Всъщност Дебелянов и баща ми са роднини по майчина линия, родени са от две сестри.  Преди да замине на фронта, Димчо дошъл да се сбогува в дома на роднините си на ул. „Бунарджик“ 37. Последните му думи към баща ми и семейството били: „Аз заминавам и няма да се върна. Да не ме забравяте“, разказа Стоянов.

Доц. Янев пък допълни, че „Пловдивска хроника“ справедливо е наречена пловдивската библия, защото книгата е причината да не се сбъдват мрачните прогнози за обезпаметяване. „Тази книга трябва да е настолна и да я има във всяка домашна библиотека“, завърши той.

 Фотографии: Румен Куртев