от Руслан Йорданов

Златна митра и жезъл на Пловдивския митрополит Паисий Тесалиец (1818-21 г.) на два века са сред най-интересните експонати в изложбата „Седем разказа за вярата”, която се откри днес в Археологическия музей в Пловдив. Скиптърът на светиня му е изработен от кост от сом.

Друга ценна реликва е дискос на митрополит Никифор от средата на 19 век. Върху съда са гравирани имената на Вълко Чорбаджи и неговата съпруга Рада – видни ктитори, с чиято помощ са вдигнати много от разкошните църкви под тепетата в разгара на Българското Възраждане.

Откриваме изложбата в навечерието на Великден. „Тези предмети носят не само ценни исторически сведения, но  са интересни и като произведения на изкуството”, подчерта директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Изложбата е подредена от Соня Семерджиева с помощта на Катя Илиева, Любомир Мерджанов и реставратора Милица Илиева.

„Тези реликви са от служебния фонд на Митрополията и за пръв път получават публичност”, подчерта отец Емил Паралингов. Сред експонатите има и редица дарове, които са осветени от поклонници на Божи гроб. През 18 и 19 век се увеличават поклонническите пътувания до Йерусалим сред българите. Едно от обясненията, че в отсъствие на национална аристокрация, добавянето на прозвището „хаджи” към името е придавало известна важност.

Друг от предметите, който буди удивление, е напрестолният кръст на Доростолския митрополит Григорий. Разпятието е изработено от чимшир в миниатюрна дърворезба с обков от филигран от ръцете на видински майстор. Композиционната схема от десет библейски сцени е типична за самия край на 18 век.

Една чудна легенда също се вплита в изложбата. През 1926 г. свети Георги на три пъти се явява в съня на баба Янка Пайтева от Велинград, като посочва върха на местността Гергьовица като място, където да се копае. Там намират останки от старинен християнски манастир, църковна утвар, накити и венециански сребърни монети. Имането било дадено за построяването на параклис на светията.  

Експозицията не просто представя символите на християнската вяра, но разказва седем проучени истории, свързани с представените движими културни ценности. Числото 7 не е избрано случайно, защото олицетворява тайнствената Божия сила, символ е на сътворението и на тайнството, на съвършенството .  Затова често го наричат „Божие число“. 

Изложбата може да се види до 30 юни в Археологическия музей.