На 11 май 1851 г. в Епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив, по инициатива на Найден Геров, за първи път в епохата на Възраждането се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. На този ден е общият църковен празник на двамата светии.

Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.

На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май.

Из "Енциклопедия на Пловдив" от Божидар Тотев