Това е най-прекрасното време на годината (It's the most wonderful time of the year!)! Рефренът ви е добре познат, тъй като песента се носи по света в изпълнение на редица известни изпълнители още от 1963 година. Само с тези няколко думи напълно можем да опишем коледните празници. Настроението е приповдигнато, а празничната атмосфера се носи във въздуха. Дори и по време на пандемия, дори и след като светът се промени, след като вече има нови правила и сякаш свикнахме да живеем със социална дистанция и ограничения. Въпреки всичко Коледа ни дава усещане, че всичко може да се промени, че можем да мечтаем за по-светло бъдеще.

Е, Коледа е! Честито, Рождество Христово!

Време е за подаръци, часове около семейната трапеза, коледни филми и защо не и „Сам вкъщи“!

Най-уникалното на този празник е, че е успял да съхрани вековни традиции през най-различни епохи и политически режими. Въпреки всички спънки е оцелял и до днес и то в световен мащаб. Разбира се, много видоизменен. Всяка нация си добавя по нещо, всяко десетилетие също.

Коледа по света!

В Швеция преди зазоряване най-малкото момиче в семейството облича бяла рокля с червен колан. На главата си слага венец с горящи свещи. Подобни шествия със свещи се организират в църквите по време на празничната служба. По Коледа в Швеция козелът е много почитано животно, защото именно той раздава в кош подаръците. На Бъдни вечер някой от семейството се маскира като Коледен гном, който уж излиза от мазетата и плевните и раздава подаръци.

Руската трапеза за празника се състои от 12 ястия, всяко едно от които символизира един от светите апостоли. Освен Дядо Мраз и неговата внучка Снежанка, друга фигура навестява руските домове - Бабушка. Подобно на италианската Бефана тя отказала да последва Витлеемската звезда, когато Христос се родил и до днес се скита да търси яслите. Бабушка се отбива във всеки дом, където има деца, мислейки, че там е Божият син.

Около месец преди празника в Ливан завиват семена от леща, боб или жито в памук, напоен с вода. Поливат ги всеки ден, за да може до Коледа семената да покълнат, а стръковете се използват за украса на макети на яслата, в която се ражда Исус.

Испанската Коледа се нарича Навидад. След вечерята на Бъдни вечер испанците излизат на улицата да наблюдават танцьори на специфичен танц, наречен хота. Хората в Испания почитат кравите, защото според преданието, когато Исус се родил кравата в обора топлила бебето с дъха си в мразовитата нощ.

Вместо с шейни на снега, австралийците по-скоро празнуват Коледа с бански на плажа. Температурите при тях рядко падат под 30 градуса по това време от годината. Дядо Коледа в Австралия задължително идва със сърф.

Дядо Коледа VS Дядо Мраз

Както и традициите, така и имената на Дядо Коледа по света и у нас са различни и носят различен смисъл.  Предшественикът на Дядо Коледа – Дядо Мраз в източната славянска митология олицетворява студа. Той е забранен след революцията и отново се появява в страната през 1930-та година.

Западният му колега пък е Санта Клаус. Негов прототип е свети Николай Мирликийски, за който се вярва, че е вършил чудеса приживе и е канонизиран от църквата за светец. Санта Клаус или Синтерклас, както го наричат холандците, е пренесен като коледен образ (герой) от Холандия в Северна Америка.

Американците създават от Коледа индустрия през 20-ивек и Санта Клаус става популярен по цял свят. Червеният му костюм, с който го познаваме днес, се дължи на идеята на художник, който бил нает да направи реклама за Кока Кола. Той облякъл Добрия Старец в дрехи с цветовете на марката за безалкохолни напитки, така че и до днес червените одежди са символ на Дядо Коледа.

Ето и няколко интересни имена на Дядо Коледа по света:

Корбобо в Узбекистан, Каханд Папа - Армения, Мош Крачун - Молдова, Вайнахтсман - Германия, Пиер Ноел - Франция, Фатър Кристмас - Великобритания.

Специалната дата 25 декември

Истината е, че денят е бил специален и преди християнството. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.

Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.

Коледа и българските традиции

И на днешния ден, като Бъдни вечер се върти около трапезата. Отрупана маса с най-различни изкушения. В много райони у нас се приготвя пуйка със зеле, а в други свинско. Нещо повече, в много населени места точно днес се коли угоеното през годината прасе.

На масата присъстват сарми, пържоли, баница, туршия. По-добрите кулинари могат да приготвят тиква, пълнена с месо, капама със свинско или телешко месо. Капамата съдържа кисело зеле, кайма, сарми с месо, наденица или луканка, кървавица, сланина. Перфектната капама се състои от всичко това. Продуктите се слагат задължително в глинен съд и се готвят много дълго на бавен огън – поне няколко часа. Съдът се затваря с тесто, за да може да се задуши месото добре.

За празничната трапеза се приготвя питка или цяла погача. Тя може да бъде украсена с мотиви от раждането на Христос или пък с фолклорни мотиви – листа, венци, клони, птичета и др.

Според народните вярвания празнуването е било само по светло. Вечерта в дните между 25 декември и 7 януари  не се излиза. Вярвало се е, че тези дни са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв повод, докато не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е свързано с кръщението на Иисус, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан.

12-те дни били наричани още „мръсни“, „погани“ или „караконджовски“, защото злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях хората не само не излизали навън по тъмно, но жените не перели, не тъчели и не предели.

На много места в страната празникът се нарича Божик или Божич. Както на Бъдни вечер, така и на Коледа най-важна е трапезата. Хлябът и виното са най-важни – те символизират кръвта и тялото на Христос и препращат към тайната вечеря.  

Коледарите

Определено, когато говорим за  Коледа това е най-българската традиция, но за съжаление все по-рядко се изпълнява. Трудно е да се пресъздаде така, както някога, особено в големия град. Представете си как група неомъжени момчета тръгват от блок на блок и чакат някой да им отвори пред всеки вход. Все още, обаче има населени места, в които тази традиция е жива. Пример за това е пловдивското село Първенец, където всяка година голяма група обикаля от врата на врата. Мъжете са облечени с носии и пеят коледарски песни. Обичаят не се изпълнява на Коледа, а няколко дни по-рано(тъй като на самия празник е по-трудно да се събере групата). Стопаните не ги посрещат с кравай и забодена на него пара, а с каквото имат в дома – обикновено вино, плодове или само парички. В повечето къщи няма и пшеница, нито сито – така че и това отпада. Обичаят повелява това да бъде дадено на коледарите от домакинята, а мъжете да наръсят цялата къща – за плодородие.

Първенешките коледари не обикалят селото и през нощта, както повелява традицията, а през деня. Традицията и тук е променена по разбираеми причини.

В народните представи през нощта се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Иначе коледарите трябва да са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си да носят „шарени тояги“.  Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

А какво е коледа без елхата?

Традицията  с коледното дръвче започва от ХХ век. Преди това обичаят е бил по-популярен в Западна Европа. Вечнозеленото дърво е  символ на събуждащата се за живот природа. И друго сме взели от запада – пищната украса.  Всичко става все по-осветено, лъснато и накичено. В пълен противовес с християнските ценности, според които украсата трябва да бъде скромна.

Екипът на PlovdivTime ви пожелава светли празници!