На разходка с лодка в Цар Симеоновата градина и Пеещите фонтани радваха пловдивчани в миналото
Езеро с лодки и водни колела, лебеди и плачещи върби, надвиснали тежко над водата – така изглеждали днешните Пеещи фонтани в началото. През второто десетилетие на 20 в. част от живописните водни пространства, които се разпростирали върху сериозна площ, били пресушени. Мястото обаче продължавало да живее активно с множеството пловдивчани, избрали Цар-Симеоновата градина за отдих и веселие. Тълпяли се покрай живописния бряг, разхождали се по алеите…
Защо пловдивчани обичат толкова това място? Нека да се върнем и започнем отначало..
Заради организацията на Първото българско изложение възниква идеята за изграждане на езеро в днешната градина „Цар Симеон”. Инициатор бил самият Люсиен Шевалас, който ръководел устройването на парка. Първоначалните проекти предвиждали блатото да остане извън чертите на изложението, а в близост до насипа да се изгради модерен ресторант, но гениалният ландшафтен архитект предложил съвсем друго решение – блатото да се изчисти от тинята, дъното да се настели с плочи, а после да се оформят бреговете.
През април 1892 г. езерото вече било изцяло готово. В средата имало един водоскок, който изхвърлял водата на 20 метра височина. За първи път водната струя стигнала „чак до облаците” на 16 април 1892 г.
В парка на изложението имало още две езера – едното пред пещерата с двата водопада, а другото, наричано още Рибното езеро, се намирало пред Горския павилион. По специални канали под земята, водата от двете малки езера се вливала в Голямото езеро. Трети канал отвеждал там и водата от фонтана на Деметра.
През август 1892 г. в езерото заплувало корабчето „Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда. Негов създател е софийският инженер Йосиф М. Симеонов.
Началото на 1893 г. открило нова страница в историята на езерото – на 1 януари то се превърнало в пързалка за кънки. От година на година любителите на кънките нараствали и градината се изпълвала с народ. Обаче през 1898 г. таксата за пързалката била увеличена и посетителите намалели.
В следващите години езерото било заплашено от засипване, поради ширещото се схващане, че е гнездо на комари, което сее болести из бедния град. За да се „сложи край на заразата”, общинарите сформирали групи, които на няколко смени трябвало да ликвидират „опасното място”, като вместo него се оформи детска площадка. За щастие, след граждански протест, езерото било спасено.
Едва през 1925 г. общината взема мерки – назначава Георги Николов за управител на градината и той връща нейния райски облик.
По-късно благодарение на модерните технологии мястото бе озвучено от музика.
Всяка вечер през лятото беше едно вълшебно представление от музика и светлина. Напълно безплатно. Беше през 70-те години и всички любими групи и песни от АББА, Иръпшън, Бони Ем, италианска естрада, българска естрада, можеха да се чуят на Пеещите фонтани, разказват старите пловдивчани.
Те си спомнят, че в края на 80-те години фонтаните замлъкнали, лебедите изчезнали и мястото се превърнало в бетонен кош за отпадъци. Преди няколко години мястото отново заживя нов живот и особено през топлите дни събира хиляди пловдивчани.
Вижте ретро фотографиите, запечатали миналото за поколенията..
Фотографии: Ретро Пловдивъ