На финала на проучването: Какво откриха археолозите под Бетонния мост?

  • от Димитър Цонев
  • 18:00, 21.08.2024

Голяма и луксозна антична вила в покрайнините на древен Филипопол - това се официализира като версия за разкритите находки в основите на Бетонния мост. В последните седмици екип от 6 археолози и много доброволци работеха на терен ежедневно, за да проучат откритата при изграждането на ЖП трасето на изток от Централна гара в Пловдив археология.

Не се потвърждава версията, че зидовете са от сграда с религиозно предназначение. За откритите погребения се смята, че са по-ранен период, тъй като са на различна дълбочина от тази на античната сграда, като само два от тях са прикрепени към основната сграда. Освен това погребаните са били изгаряни - предварително или след поставянето им в зиданите гробове, което говори за предхристиянски погребения, макар почти точното ориентиране на гробовете в посока изток-запад. Погребенията не са знатни, тъй като в гробовете не са открити скъпоценности или богати погребения - само дребни монети, лакримари и съдове за благовония, като и самите гробове не са изграждани за някой персонално, като гробница, а при необходимост. Два от гробовете са открити разрушени и от тях са разкрити само основите, без да са открити останки.

 

Върху и около този своеобразен некропол е изградена масивната, голяма и представителна сграда, в която животът е продължавал няколко столетия. Античната вила от II-III век извън това, което археолозите поставят за  граници на древен Филипопол, вероятно е притежавана от заможни собственици. С времето вероятно тя е променяла предназначението си и е била достроявана. За това се съди по различния начин на градеж на зидовете – на места е използван хоросан, на други – суха зидария, както и от разположението на самите зидове. В някакъв по-късен етап към вилата е изградена и разкритата пещ за строителна керамика. Тя стъпва върху един от зидовете, когато тази част от вилата вече е била преустроена. Самата пещ е с големи размери и ръководителят на археологическото проучване Петър Зидаров сподели пред TrafficNews, че това е може би една от най-големите пещи за строителна керамика, които са били откривани по нашите земи.

 

В рамките на вилата е открит и дълбок керамичен кладенец, съставен от три части, обграден с тухли от едната страна. Заради ценността на находката, археолозите са избрали той се демонтира, за да бъде експониран другаде. Такива кладенци са били рядкост, разказват те, докато старателно описват и подреждат фрагментите, които изваждат от земята.

 

Открит е и дренажен канал, който е присъщ за градската среда – по него, както и по други находки археолозите смятат, че вилата е била собственост на богати хора.

Археолозите работят под основите на зидовете, което прави трудно точното датиране на находките. За целта използват малкото открити предмети и монети, които откриват. Най-ранната монета е с лика на император Отон, който управлява за кратко римската империя през 69 година – това е скоро след включването на Филипопол като част от империята. Други монети са от времето на Аврелиан, управлявал 200 години по-късно.

Въпреки че работата по разкриването и проучването на археологическия обект е към края си, археолозите не спират да откриват монети, бижута, керамични съдове и стъкленици, заровени под последните метри непроучена част на очертания терен. През тази седмица изтича срокът, който междуведомствената комисия постави за проучването, след което трябва отново да огледа терена и да реши каква да бъде съдбата на обекта – дали да се удължи срокът за проучването или да се предприеме друго действие.

Припомняме, че по план железопътните линии трябваше да бъдат положени и да влязат в употреба на 5 август – срок, който беше невъзможен за спазване след откритата археология. Именно затова влаковете, пътуващи в посока изток от Централна гара тръгват от временно изграден перон на прелеза зад бившата Сточна гара. Друга част от влаковете тръгват от гара Крумово, до където пътниците се извозват с автобуси от Централна гара.

Въпреки спасителните археологически разкопки и проучване, строежът на Бетонния мост не спира. Кметът на Пловдив Костадин Димитров, както и изпълнителите уверяват, че няма предпоставка той да не бъде завършен и пуснат отново в експлоатация в края на годината.

 

Адвокати, преподаватели и студенти на разкопките под Бетонния мостРазкрити са основите на масивна сграда от римско време и няколко гроба