На днешния ден: Преди 108 години е създадено Дружество на южнобългарските художници
На 30 май 1912 г. е основано Дружество на южнобългарските художници със седалище Пловдив. Неговата история се разгръща в рамките на четири десетилетия, или до 1948 г. В състава на художественото обединение през годините се включват повече от 160 автори. Немалка част от тях днес историците на изкуството и публиката определят като колоси в развитието на българското изкуство, а сред тях безспорно са имената на Антон Митов, Андрей Николов, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Цанко Лавренов. Дружеството се появява в резултат на изграждането на организиран художествен живот в новата държава България.
След Съединението (1885), бившата столица на Източна Румелия се оказва средище на формиране на следосвобожденската ни култура. В Пловдив живеят и работят като учители художниците Иван Мърквичка, Антон Митов, както и Константин Величков, три значими за България фигури, които през 1896 г. създават в новата столица София първото у нас Държавно рисувално училище. Мърквичка и Митов откриват през м. март 1889 г. в пловдивската Народна библиотека – музей, първата художествена изложба в страната след освобождението.
Пловдив става център и на още една проява през 1892 г. – художествената експозиция в Първото българско изложение. Част от откупките влизат във фондовете на Националната художествена галерия и на сбирката на Народната библиотека – музей, Пловдив. По време на великденските празници през 1911 г. Симеон Велков, Гочо (Григор) Савов и Атанас Овчаров показват в една от класните стаи на ОУ „Стефан Стамболов“ (дн. „Св. Климент Охридски“) 80 картини, голяма част от които отново се откупуват от Народната библиотека – музей, Пловдив. Там се ражда идеята да се поканят художниците от цяла Южна България и да се създаде едно дружествено обединение.
Създаването на творчески сдружения е естествен стремеж към единство, което в условията на следосвобожденска България означава да се обединят майсторите на четката от Южна България, да се популяризира изкуството им, и да си помагат, да има професионална солидарност, отстояване на творческата индивидуалност, защита на културата. Те са единствената възможна регламентация на изкуството за спечелване на официална поддръжка от страна на държавните институции.
Уставът на ДЮБХ е утвърден официално със заповед № 2269 от 20.VІ.1912 г. и с него е узаконен печат с изображение на тракийски конник с надпис „Дружество на южнобългарските художници“. Дейността на дружеството през цялата му дългогодишна история е свързана с изграждането на авторитета на южнобългарските художници, с движението за „Родно изкуство“, отношение към стилове като импресионизъм, символизъм, сецесион, в които творците търсят своето съизмерение с европейското изкуство.
В него като основни членове са записани следните художници: Георги Атанасов, Симеон Велков, Георги Машев, Атанас Овчаров, Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Атанас Бакларов, Гочо (Григор) Савов, Васил Маринов, Христо Станчев, Марин Маринов, Георги Хаджидимитров, Георги Ботушаров, Михаил Кръстев, Александър Гайтанджиев, Иван Гуринов, В. Маргин, Михаил Балтов, Павел Тошев, Петраки Сандев, Иван Радинов, Васил Костакиев и др.
Първата изложба на Дружеството (открита на 31.ІІІ.1912) бележи началото от неговото съществуване. Веднага след това е направено Учредително събрание, ръководено от Христо Станчев. Атанас Бакларов прочита проектоустава. Към изброените художници се присъединяват и участниците в изложбата Харалампи Тачев, Борис Гуринов и др.
Втората изложба е на 1 януари 1914 г., а третата на 26 март 1915 г. Организацията прави две изложби през 1917 г. През 1920 г. дружеството гостува на столицата с изложба, в която се включват и Сирак Скитник, Д. Сотиров, Атанас Дудулов, Борис Митов и др.
През 1921 г. в специален салон към Художествената академия отново са представени творби на членове на дружеството. До 1921 г. се организират осем редовни и една извънредна експозиция. Изложбата от 1923 е закрита преждевременно ‒ арестувани са Христо Станчев и Данаил Дечев. През 1924 г. Дружеството открива десетата си юбилейна изложба и отпечатва каталог. През 1931 г. е ХХ юбилейна изложба. Организират се благотворителни изложби за художници в нужда, подпомагат се младите таланти, благодарение на дружеството своя дебют правят Никола Кожухаров, Давид Перец, Златю Бояджиев.
Усилията за изграждане на собствена материална база се осъществяват с успех при създаването на Дом на изкуствата и печата - Пловдив, чийто пръв председател е Николай Райнов (учреден на 10.Х.1923; сградата е изградена и открита през 1932).
В този дом през 1935 г. организацията изгражда своя собствена изложбена зала с оберлихт (прозорци на тавана на помещението). В залата освен на своите членове се показват и работи на други южнобългарски художници като Владимир Димитров - Майстора, Иван Лазаров, Борис Ангелушев, Ненко Балкански, както и на художници от Северна България.
От 1927 до 1944 г. дружеството участва постоянно и в съюзните изложби. През 1929 г. група млади художници се отцепват и създават Дружество „Звено“, просъществувало само две години. То има амбицията да обедини художниците от Южна и Северна България.
Организацията се разделя на две групи ‒ първата налага високи критерии в изкуството с Христо Станчев, Николай Райнов, Борис Ангелушев, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Давид Перец, Нягул Станчев. През 1944 г. дружеството е принудено да влезе в състава на СБХ и високите критерии са заменени с изисквания за соц. реализъм.
Месеци след 9.ІХ.1944 г. ДЮБХ организира в Дома на изкуството и печата изложбата „Фронт и тил“, с която дава заявка за ново отношение към променящия се живот. Става и равноправен член на създадения вече Съюз на българските художници и според новия устав през 1950 г. се преименува като Група на пловдивските художници (днес Дружество на пловдивските художници).
През цялото съществуване на ДЮБХ, негови членове са били едни от най-известните български творци. В различни години към дружеството и споменатите имена се присъединяват Витко Бабаков, Атанас Дудулов, Михаил Михайлов, Владимир Рилски, Дарена Георгиева, Живка Пейчева, П. Бойдов, Елена Грънчарова, Кирил Деспотов, Петър Кантемиров, Димитър Куманов, Б. Стаматов, Владимир Мишайков, Марио Жеков, А. Дочев, Никола Радомиров, Л. Малеева, Анна Соломон Крамер - Бехар, Веселин Стайков и др. В общи художествени изложби като гости представители на ДЮБХ са участвали Сирак Скитник, Стефан Иванов, Борис Георгиев, Иван Фунев, Стоян Венев и др.
От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев
Марио Жеков 1923 г.
Давид Перец „Натюрморд“ 1939 г.
Васил Маринов
Сирак Скитник (Панайот Тодоров Христов) „Потъналата катедрала“ 1919 г.
Михаил Лютов „Бабуна планина“ 1916 г.
Гочо (Григор) Савов
Ненко Балкански „Парижко ателие“ 1938 г.