През 2007 година арехологическият екип на д-р Бони Петрунова започва разкопки на хълма Св. Петка край Пещера. Някога там е имало казарми на сапьорен батальон, а войниците му са тренирали изкуството на окопаването. Когато екипът на д-р Петрунова започва разкопките, се натъква на различни „артефакти” от днешния век. Откриват противогази, звезди от войнишки кепета, гилзи от патрони. С всяка копка археолозите се натъкват на монети и битови съоръжения. В края на хълма откриват глинени погребални урни с формата на саркофаг. Такива урни липсват при повечето от тракийските погребения. Благодарение на постоянството и упоритостта на екипа от археолози, на влизане в Пещера всеки може да се наслади на уникалността и красотата на крепостта „Перистера”.

 Разкрити са почти изцяло стените на цитаделата, които заемат три декара, заедно с ъгловите кули и кулата-порта. При разкопките са открити монети, които са били изсечени от император Тиберии II. Една от тях се откроява, защото няма аналог в света. Също така в дъното на делва за зехтин са открити 10 солида, което е цялата годишна заплата на коменданта на крепостта. Много скоро след това откритие археолозите намират още по-голяма делва с 13 солида в нея. Откритията не спират дотук. След продължителна работа по крепостта, те откриват 28 жилищни помещения. В тях намират много керамика и предмети от бита. Според д-р Петрунова, от съдържанието в тях може да се възстанови седмичното меню на гарнизона.

 Находките разкриват цяла картина от живота в крепостта. Археолозите потвърждават за множество нападения, две опожарявания, ремонти и укрепвания. Крепостта се свързва и със славянските племена. За тях летописецът Йоан Ефески пише: "На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетият славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я завладяха. Те се преселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше." Археологическото проучване е позволило да се изясни почти изцяло историята на хълма Света Петка. В най-високата част на възвишението са групирани камъни с различна големина, от които един е с формата на гълъб. Този факт дава основание да се предположи, че мястото е било известно като свято още на траките, които са го превърнали в светилище.

По-късно, през римската епоха, когато в близост е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море, е бил изграден кастел. Това е първият период от историята на крепостта и обхваща времето от II до началото на III век. Вторият (късноримският) период е засвидетелстван от четири монети, сечени по времето на императорите: Диоклециан (284 – 305), Константин I Велики (324–337) и Юлиян II (360 – 363). Може да се предположи, че първото разрушение на укреплението е станало по време на Втората готска война през 376 г., при император Валент и най-вече след неговото поражение при Хадрианопол на 9 август 379 г. Най-добре е засвидетелстван третият период от съществуването на крепостта. След 150-годишно прекъсване живота на укреплението и близкото селище се възражда в началото на VI век. Свидетелство за това са грандиозното строителство, две колективни монетни находки и множеството други материали. След опустошителните варварски нападения през 528–529 г. и катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г., след като през четвъртото и петото столетие Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред катастрофа. Загубата на провинциите е стресиращ предвестник на надвисналата заплаха от север.

Мощното контранастъпление през 551 г. довело до пълно възстановяване на границите на империята. Като резултат започнала мащабна укрепителна дейност на Дунавската граница, Балкана и Родопите. Хълмът Света Петка явно е включен в третия отбранителен вал, целящ да предпази Империята и най-вече пътните артерии, свързващи западната тракийска низина с Беломорието, от зачестилите нападения. Тогава, вероятно при мащабното строителство по времето на император Юстиниан I Велики (527-565), крепостта на хълма Св. Петка е била преизградена и преустроена, като две от кулите са обновени и от правоъгълни стават с формата на еднокорабни църкви. Така, освен с функционално предназначение, кулите-църкви са осигурявали и духовната закрила на укреплението. В тях войниците, преди да тръгнат в битки, са се молили, а благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля.

 Анализът на данните и откритите на крепостта монети категорично определят годините, в които управлява Юстиниан II (565–578 г.), като време на най-голям икономически просперитет на селището – крепостта „Перистера“. Напълно идентична ситуация е отразена и в монетния материал от ранно-византийските укрепления в Тракия и Илирия. Последвалите събития, масирани аварски и славянски набези и ответните удари на византийската армия, превръщат територията на цяла Тракия в поле на рядко затихващи бойни действия през последните две десетилетия на VI и началото на VII век. Множество от селищните центрове престават да съществуват. Намерените тук последни отсечени монети на император Тиберий II Константин (578 – 582) очертават края на съществуването на крепостта Света Петка. Краят на обитаването на ранновизантийското укрепено селище край Пещера има бедствен характер и е повсеместно маркирано от стихиен пожар. Като доказателство служи и едно сведение на летописецът Йоан Ефески: „...На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетия славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.“ Описаните събития в хрониката се отнасят за 582 г.

Открити в северната част на крепостта „Перистера“ фрагменти от средновековна керамика и монети от XIII в. доказват, че укреплението е имало четвърти период на съществуване. През средновековието тя отново е била възродена, но частично, върху част от късноантичното фортификационно съоръжение.

 Вероятно крепостта на хълма Св. Петка е била унищожена при османското нашествие в края на XIV в. Но селището в подножието ѝ продължило да съществува и след това. Наличните данни сочат, че населението му упражнявало рудодобив и металодобив и през османското робство, като „един самоков и три ливници работели до 1850 г.“. Освен това, при оформянето на парк около възстановената крепост, работниците се натъкнали на останки, което подсказва, че надолу под нея има цял един град от няколко полиса, в който са живели търговците и майсторите. За просперитета и културното ниво на този град разбираме от описанията на Стефан Захариев, който пише: „..имало 10 черкови повечето с кубета, на които имената селяните знаят коя на кой светия е била посветена и ги наричат оброчища, но най-пространна и най-великолепна е била Св. Петка...“. Тук става въпрос за старинната църква на хълма Света Петка, построена през средновековието върху една от кулите-църкви, и чиито стени все още стърчали до към средата на XIX в. Дотогава видимо просъществували последните остатъци от някогашната „Перистера“ – крепостта на гълъбите.

 През 2012 година крепост „Перистера” е обявена за паметник на културата с национално значение. Всеки посетител на крепостта е посрещнат от двама екскурзоводи, аниматор и осем „войници” – четири византийски и четири български. Поставени са седем пана, които представят различни епизоди от историята на крепостта. От мултимедийно табло оживява миналото на Перистера. Всеки гост на Крепостта ще може да облече бойни доспехи, да стреля с лък, или да хвърля копие. Всички, които са любопитни могат да получат информация за стенобойните машини, които преди векове са били гордостта на крепостта. В деня на Света Петка се провеждат литийни шествия. 

 Дионисиевите празници също са част от атракциите. Всяка година общината провежда пролетен празник на цветята. В крепост „Перистера” могат да се провеждат и венчавки. В двора на някогашния военен обект (в подножието на хълма) ще се разходите по алеята на старите занаяти, които са съществували в гр. Пещера.

Източник: uchiteli.bg