Всяко поколение има своите меценати и своите варвари. След първите остават ценни произведения на архитектурата и изкуството, които векове наред възпитават следващите генерации, след вторите - руини, прах и пепел. 

В центъра на Пловдив вече има доста реставрирани сгради, които показват, че няма невъзможни неща и историята може да бъде съхранена. Защото освен че са частна собственост, тези сгради са богатство и за града.

За съжаление законодателството ни не е синхронизирано с реалната ситуация и десетки къщи са на път да се срутят или да бъдат съборени с прославутия План за безопасност и здраве, преди да се намери човек, който да ги възстанови. Липсва и държавна политика, както във всички страни от Европейския съюз, които отделят огромен ресурс, за да финансират реставрацията на старите сгради. Разбира се, морковът върви с тоягата и тези, които се опитват да събарят сгради или да ги "осъвременят" с несъгласувани намеси, биват преследвани от закона. Тук, в България обач,е няма нито морков, нито тояга. 

И остава да разчитаме единствено на благоволението на собствениците и да се надяваме, че те притежават достатъчно финанси и чувство за естетика, за да запазят това, което притежават. 

Ето и някои от добрите примери за запазване на архитектурното наследство:  

Последните две снимки показват нагледно текущото състояние на сградите и какъв би бил резултатът след реставрация. 

Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм.