Тайнственият каменен свят на древните траки, обитавали района на Сърнена Средна гора привлича все повече туристи в района на община Брезово. Предците ни са оставили безброй уникални свидетелства за своето битие и съществуване по тези земи. Тук, сред хълмовете на Средна гора е царството на мегалити и долмени, които до преди няколко години бяха запазена марка само за Странджа, Сакар и Източни Родопи. Редица проучвания  обаче показват, че Средна гора далеч не остава по-назад

Ще ви отведем на 50 км от Пловдив, където се намират някои от най- интересните мегалити в района. 

 Слънчевата врата

Впечатляващият мегалит е открит от краеведите от Брезово Радню Шопов и Гънчо Прасков, а през 2019 г. е документиран от проф. Валерия Фол.

В две от грунтовите скали, обърнати на запад, е изсечен процеп с ширина около 54 см. Фасадата и особено стените му са чудесно изравнени. Отгоре между двете скали е поставен камък така, че образува рамката на врата с височина около 1.10 м. През отвора на вратата се вижда изравнена скала, върху която с висок релеф е оформен слънчев диск, който също е обърнат в западна посока. Предполага се, че по време на равноденствията залязващото слънце огрява през отвора на вратата слънчевия диск.

От източната страна на скалната група,  са изсечени стъпала, водещи до два трона. Ситуацията е аналогична на тази в „Града на Мидас“ във Фригия (Малоазийска Турция) и светилището при Кокино (Република Северна Македония), твърди тракологът Валерия Фол. 

Мегалитът Слънчева врата се намира на около 5 километра от село розовец , като към него водят указателни табели и маркировка. Пътят е изключително живописен, а от площадката, върху която е разположено светилището, се открива невероятна гледка към Средна гора.

Кутела

На няколко километра от село Розовец, в полите на Средна гора, на метри от пътя за хижа Братан, може да се види огромна каменна каша с дръжки. Местните хора я наричат Кутела, а архелози и краеведи и до днес нямат ясна представа за произхода й. Чашата е огромна.  Височината й е 1,5 метра, дълбочината 1,1. Стените й са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имала и  капак - воденичен камък. Според хора от селото капакът и до днес е в двора на местен жител. 

Кутела е открит от братя Шкорпил, бил счупен на 3 части, а по -късно през 70-те години - възстановен от археолога Христо Джамбов. Чашата е достатъчно дълбока, за да може в нея да се събере човек, а дълго време се е ширила версията, че тя е от IX век и е била използвана за кръщенета. По-късно обаче теорията е опровергана, а историците са сигурни, че великанската чаша е създадена от човешка ръка много преди появата на християнството. 

Интересното е, че абсолютно същата чаша е открита в град Угарит в Сирия. Някои смятат, че въпросната чаша е наследство от траките и намират връзка между нея и ритуални предмети, открити в местността Карасура край Чирпан. Има и по-смели теории, според които въпросният артефакт е дело на друга цивилизация, тъй като издълбаната повърхност е много равна , което би се получило при машинна обработка. 

Ако обаче оставим споровете на експертите, Кутела е чудесно място за ненатоварваща разходка в планината. 

 Правите камъни

Розовец е отправна точка и на друг скален феномен - Побитите камъни. Мегалитът представлява двойка успоредни вертикални каменни плочи.  „Правите камъни” е най-популярното име сред местните, но мегалитът е познат още и като „Братята” и „Изправените камъни”. Проходът, образуван мейду двете каменни плочи, е с ширина около 100 см, дължина – около 4 м. Ориентацията му е изток-запад. По-северната каменна плоча е с височина 5 м, а по-южната е висока приблизително 4 м. И двете плочи са широки в основата си около 4 м, а дебелината им е около 1 м (по-южната плоча има малко по-голяма дебелина в основата). Двете вертикални плочи се намират върху каменна площадка с приблизителни размери 6 квадратни метра.

Мегалитът се намира в лесно достъпна зона на около 5 километра от селото. В подножието му има красив язовир, край който може да си отдъхнете, да ловите риба или да си направите пикник. 

Яйцето на змеицата

Районът крие и друга скална изненада - единственото открито запазено мегалитно „яйце” на територията на България, се намира недалеч от село Свежен. Голям скален къс е оформен подобно на яйце и е поставен върху специално направен улей в слабо наклонени на юг грунтови скали. До него водят изсечени в скалата стъпала, вече доста ерозирали. Наречено е „Яйцето на змеицата” заради наименованията на съседните хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, дошли от дълбоката древност и останали в българския фолклор и топонимия.

До „Яйцето на змеицата” се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на древния път, се намира вляво между втория и третия километър от асфалтовия път мейду селата Бабек и Свежен. Възвишението с мегалитите е на 1 километър след отклонението. Малко по-ниско от „Яйцето на змеицата”, още един огромен продълговат овален камък съзнателно е закрепен на мястото си, наподобяващ маса. Мегалитната конструкция наподобява огромна олтарна маса. Съхранен е и мегалит, наподобяващ врата.

Фактът, че свещеното каменно „яйце” е до пътя, показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. За траките космическото яйце е символ на живота. Вероятно мегалитната маса е мястото за поставяне на дарове – цветя, питки, плодове – за славене на Слънцебога и Богинята земя. Можем да предполагаме, че при мегалитното „яйце” са извършвани обреди в дните на зимното слънцестоене или пролетното равноденствие, когато слънцето, славено като бог, е все по-дълго на небосклона и цялата природа се ражда за нов живот.