Алкей (VII - VI век пр. Хр.) е древногръцки лирически поет, автор на поемите "Бунтовни песни", "Песни за пиршества”, "Любовни песни”. Посвещава химни в чест на боговете и най-вече на Дионис. След неуспешен опит за преврат срещу втория тиран – Мирсилий, Алкей е изпратен в изгнание на Егейското крайбрежие и се завръща едва след смъртта на Мирсилий. По време на своето изгнание прекосява Тракия и се наслаждава на красотите по поречието на Марица, които описва. Алкей е признат за един от „Деветимата лирични поети“ на най-дълбоката античност.

Из "Фрагменти"

Хебър, ти най-красива от реките, ти който се хвърляш в морето недалеч от Енос и влачиш вълните си из тракийската земя, която обича толкова много конете...

И безброй млади девици, които те тачат, разхлаждат твоите меки като балсам води своите нежни бедра.