Да се движиш по ръба може да има много интерпретации, обичайно в метафоричен план, но днес ще ви предложим буквално да поемете на това интересно пътешествие.
Странстването обхваща Централен Балкан - едно от най-привлекателните кътчета от българската природа, едни от най-високите върхове на Стара планина, лифтове, въжета, къща сред облаците и тетрадка със спомени.
Пътешествието, което ви препоръчваме горещо, започна с изходен пункт седалковият лифт на Сопот. Още от сега бързаме да ви предупредим, че за този поход ви е необходим тренинг и стриктен разчет на времето, доброто темпо също няма да бъде в излишък. Ще ви предложим два варианта - за опитни планинари и за любители. Те започват все тук - в Сопот.
Ще поемете на 30-минутно приключение в кабинките, които ще преминават през урви, а под вас ще се вие екстремно велотрасе. Дишайте дълбоко, тъй като в момента, в който краката ви отново ще стъпят върху почвата ви очаква 1 час катерене. Особено първите 500 метра от последната работеща станция (1389 метра надморска височина) на лифта към хижа Добрила ще ви се сторят душевадни. След това обаче ви очаква една лека разходка до първия пристан.
В хижа Добрила (1804 м. н.в.) ще откриете всичко, което ви е необходимо - всякакви изкушения за небцето, включително бира. Не оставайте твърде дълго, защото току виж ви е станало тежко, а пътят едва сега започва. В ляво от хижата ще отворите портата на Централен балкан. Оттам започва пътеката към връх Амбарица (Левски), която е ясна обозначена. За да се качите на заветните 2166 метра ще са ви необходими около 60 минути.
Авантюрата си струва, особено ако я случите като нас - по изгрев слънце. (Спахме в хижа Добрила и потеглихме оттам по тъмно, около 5:45 часа). Горе, на върха, ще откриете причудлива къщичка, в която обичайно има малко провизии за бедстващи, аптечка, запалка и свещ. Гледката е спираща дъха - всичките 10 върха, на които предстои да стъпим, са срещу нас - вият се в причудливи форми и ни се струва, че да стигнем до кулата на връх Ботев, която се вижда ясно да раздира облаците далече-далече, ще бъде истинско изпитание.
Оттук започва ходенето по ръба. Първо ще слезем на малка Амбарица, след това ще минем един Безимен и ето, че се изправяме пред Малък Купен. Има пътеки, които подсичат върховете или поне част от тях, но ние ви препоръчваме да ги качите всичките - всеки си струва, всеки е различен. От най-високата точка на Малък Купен ви се струва, че голямата Купена е тук - на дъх разстояние. Чака ви обаче неприятна новина - за да започнете изкачването на върха с алпийски профил, първо ще слезете ниско в подножието му. През цялото време зимната маркировка - колчета на около 15 метра разстояние няма да ви позволяват да изпускате правия път. Същите тези колчета ще дойдат на помощ и малко по-късно, когато ще ги броим до заветните цели.
Купена е стръмна и камениста, на места е обезопасена с въжета, на други металните съоръжения са почти задължително за използване, заради остри рътове и тесни проломи. Неусетно обаче ще се окажете горе, където ви чака малка пощенска кутия, пълна с тетрадки, на чиито страници са имената на изкачилите върха. Оставете раници, сложете по един автограф и се насладете. При ясно време гледката от Купена е безценна. Колкото и да е печално, отново напомняме, че времето ви притиска, затова все някога ще трябва да откъснете очи и да поемете по пътя надолу. Слизането отново се осъществява с помощта на въжета (носете си ръкавици при по студено време).
Оттук настъпва време разделно - ако сте тръгнали късно или сте се поувлекли в гледките, трябва да повървите по ръба още известно време (около 1 час и 30 минути), докато стигнете пътеката в дясно от вас - тази за хижа Левски. Оттам пътя към Карлово минава през хижа Балкански рози и х. Хубавец (около 3 часа).
Тъй като добрите пътешественици нямат твърди планове, ако ви се отвори прозорец за действие и сте добре подготвени, препоръчваме изобщо да не се отклонявате към хижа Левски, а да продължите траверса по ръба през Голям Кръстец, Жълтец, Млечния чал, още един Безимен чак до заслон Ботев. Предупреждаваме, че пътят е страшен (в положителната конотация на думата), но славен. От Купена до заслон Ботев пътят е около 3 часа. Оттам предприемаме последно изчакване до връх Ботев, за което няма да разказваме - трябва да го преживеете.
Този сезон преминахме трасето два пъти - по двата описани варианта. При първият спахме на хижа Добрила, станахме в 5, тръгнмахме около 45 минути по-късно и бяхме на връх Ботев в 13 часа. Хапнахме и се отправихме към Паниците през хижа Рай, като акостирахме пред колите в 19:30 часа. Така маршрутът, изминат за малко над 13 часа, се явява около 30 километра, с 1800 метра изкачване и обща денивелация от 2900 метра. Не е за всеки.
От друга страна - много по-лежерно е качването с лифта сутринта, преминаването през Добрила, връх Левски до Купена и оттам приспиването в хижа Левски. На следващия ден разходката до Калофер е песен.
Подарете си един незабравим ден, докато снегът не ви е пратил на ски пистите!
