Лейди Емили Ан Бофор /Beaufort/  виконтеса Странгфорд е родена в 1826 г. като най-малка дъщеря в семейство на изтъкнат военен и географ адмирал Сър Френсис Бофор /1774 – 1757/. Тя отрано проявява интерес към пътешествията, към близкоизточните страни и култури, типичен за Викторианска Англия.

След смъртта на баща си, през 1858 г., младата Емили предприема голямо пътуване из Мала Азия, Египет и Сирия. Публикуваният в 1861 г. неин пътепис става повод за среща с друг млад познавач и изследовател на Изтока – дипломатът лорд Пърси Странгфорд. Двамата сключват брак през 1862 г., като остават да живеят в този регион.

През 1864 г. тя публикува втората си книга – „Източният бряг на Адриатика“, в която описва пътуванията си със своя съпруг, под чието влияние Емили Странгфорд развива своя интерес към политическата съдба на Балканите и споделя симпатиите към българите и вярата в тяхното политическо бъдеще.

Смъртта на лорд Странгфорд в 1869 г. е повратна точка в живота й. Тя се посвещава на милосърдие и организирана благотворителна дейност, като се обръща към света на обществената несправедливост, болестите, бедността и страданието. Изострянето на Източния въпрос и криза през средата на 70-те години на века я ангажират със съдбата на жертвите на османските репресии.

След Априлското въстание тя създава фонд и събира дарения, с които открива болници в няколко от най-пострадалите от потушаването на бунта места – Перущица, Панагюрище и др. Тя пристига и в Пловдив, където женското дружество „Майчина грижа“ ѝ урежда посрещане, превърнало се в събитие за града, заради голямата ѝ благотворителност и популярност. През следващите години Лейди Странгфорд поддържа топла връзка с Пловдив и се връща отново през 1880-те тук.

През август 1876 г. Лейди Странгфорд излиза с Апел за създаване на Фонд за подпомагане на българите. В продължение на няколко месеца тя предприема мащабна дейност в Пловдивско: изгражда няколко болници /в Батак, Карлово, Панагюрище, Перущица, Петрич и Радилово/, доставя за пострадалите български села дрехи, лекарства, болнично оборудване, храни, сглобяеми къщички. Тя сама извършва голяма част от работата не само по организирането на събирането на средства в Англия, но и по осигуряването на доставките в България и за целта обикаля селата, проучва нуждите и привлича местни дейци – свещеници, учители и представителки на женски дружества.

 Емили Странгфорд продължава благотворителната си дейност и в следващите години. През 1887 г. тя умира на път за Египет, където подготвя откриването на нова болница. Днес на нейното име е кръстена улицата на Сахат тепе пред Протестантската църква.