„Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можел да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи на човек, за да върши добри и полезни дела.“

Тези думи на забележителния Димитър Кудоглу днес предизвикват тъга в душите на едни и неразбиране в душите на други. Първите са хора, които с възхищение се отнасят към делото на големия български дарител и скърбят от факта, че днес подобни личности няма. Другите, които не виждат по-далеч от носа си, едва ли вникват в цитата в началото на материала.

За делото на Кудоглу е разказвано и писано много. Градът има памет за всеотдайността, с която един заможен мъж посвещава живота си да помага.

Все по-често обаче благородният дарителски жест, останал в миналото, е изместен от скандали и напрежение – от изгорелите тютюневи складове до съдбата на украинците, избягали от войната в сградата на Белодробна болница в Пловдив.

За да оценим делото  на Кудоглу и мащабите му, ще използваме данни от Годишника на Регионалния исторически музей на Пловдив, за да изредим как само един човек е променил съдбата на стотици хиляди свои сънародници. А за да отсъдим какво се случва с материалната диря, оставена от благодетеля, ще погледнем какво остана живо и съхранено от нас – неговите наследници.

ДАРИТЕЛЯТ КУДОГЛУ:

• По време на Балканската война Кудоглу посещава Александровска болница в София, където са на лечение близо 1000 ранени войници, на всеки от които дарява по 5 лв. и кутия тютюн.
• След войната оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, на сиропиталища, болници и благотворителни дружества, на църкви и манастири.
• След началото на Първата световна война в края на 1915 г. дарява на Цензурната комисия към Втора тракийска дивизионна област 1000 златни лева с воля да се подкрепят бедните пловдивски граждани. По това време е и първата среща на дарителя с юриста Недко Каблешков като председател на комисията.
• През 1916 г. Димитър Кудоглу продължава даренията си в Пловдив като отстъпва 2000 кв. м място, предвидено за строеж на болница, на дружество „Самарянка“. Проектът не се осъществява, тъй като през октомври с.г. той съобщава на настоятелството, че възнамерява да построи „грандиозна болница“ на площ 20 000 кв.
• В разгара на студената зима, той открива 11 безплатни трапезарии за войнишки деца, в които ежедневно се раздават по 1000 топли обяда. За тази негова дейност Върховният комитет на благотворителносттта в Пловдив го обявява за свой почетен председател.
• В края на 1916 г. дарява за бедни и сираци в Кавала 72 000 лв.
• През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Ксанти със 72 000 лв.
• През 1920 г. в Българската академия на науките Димитър Кудоглу внася 100 000 лв. за фонд на негово име, приходите от който са предназначени за награди или издаване на литературни трудове. По-късно, по желание на дарителя, тези средства са пренасочени за научни разработки върху туберкулозата, детската смъртност и кожно-венерическите болести. За издръжка в Грац, Австрия, на студента по медицина Петър Я. Коруев от село Габрово от 1920 до 1925 г. осигурява 230 000 лв.
• През 1921 г. Кудоглу прави дарения за фонд „Иван Вазов“ – 80 000 лв.; фонд „Цанко Церковски“ – 100 000 лв.; за Министерство на просветата – 50 000 лв.
• Дарява терен, на който е построена детска градина „Димитър и Екатерина Кудоглу”.
• Над 10% от бежанците от Беломорска Тракия и Македония след войната, включително и тези от село Габрово, Ксантийско, се заселват в Пловдив. През 1910 г. населението на града е 47 981 души, а през 1926 г. вече е 84 655 души, изпълнявайки тяхното желание да бъдат заедно, Димитър Кудоглу закупува материали, с които те построяват новите си домове, съобразно своите традиции – със стопански помещения за обработката на тютюн на първия етаж.
• Световната криза в началото на 30-те години прави живота на бежанците, спасили се в Пловдив, Асеновград и региона, още по-тежък. В тази обстановка Димитър Кудоглу се връща към идеята от времето на Първата световна война за създаване на болница в Пловдив за туберкулозноболни, където ще се лекуват неговите съселяни от Габрово и голяма част от тракийските бежанци. Той гласува доверие на юриста Недко Каблешков да проучи опита в Европа и да даде мнение за реализация на хуманното дело. Учредителният акт е от 1 декември 1926 г., а управлението се осъществява от Ефория, която разработва правилник за вътрешния ред, за приемането на болните, назначаването на персонала, приемните часове, таксите и др. Домът ще се помещава в четириетажно здание на пл. „Цар Симеон“, закупено, преустроено и обзаведено според изискванията на науката от Димитър Кудоглу. В него ще се лекуват всички граждани и селяни, без разлика на имотно състояние, вяра

Годишната му издръжка е в размер на 800 000 лв., получавани като наем от два тютюневи склада, собственост на Димитър Кудоглу. Този фонд се подпомага и от таксите, които се вземат от заможни граждани, от фонда за работнически осигуровки, от дарения и завещания, от помощи на държавата, окръга и общините. Дарението на на Кудоглу е на стойност 20 млн. лв. – 5 милиона е сградата и 15 млн. –тютюневите складове, приходите от тях „да служат на вечни времена за Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър П. Кудоглу“

На 21 декември 1926 г. депутатите от 21-ото Обикновено народно събрание единодушно приемат Закон за Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ в Пловдив. С него се приема дарението на Кудоглу и учредяването на фондация „Дом на благотворителността и народното здраве Д. П. Кудоглу“.

Преустройството на зданието продължава шест месеца и е на стойност 1 756 377 лв. От реномирани европейски фирми са доставени рентгенов апарат, кварцови лампи, микроскопи и всички принадлежности за модерна лаборатория, медицинска апаратура и консумативи за ежедневна работа, съвременна мебелировка на обща стойност 3 126 000 лв. Отделенията се ръководят от солидни специалисти, които Кудоглу изпраща в Европа, за да натрупат добър опит.

На 10 октомври 1927 г. скромно, без официалности диспансерът започва своята работа. Непознавайки отделите и дейността им, гражданството масово посещава кабинетите и търси „лек за всякакви болести“. На 8 ноември 1927 г., Димитровден – празник на народния дарител, се извършва освещаването на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър П. Кудоглу“ в присъствието на Кудоглу, министър-председателя Андрей Ляпчев, директора на Дирекцията на народното здраве при МВР д-р Иван Кесяков, професорите от Медицински факултет в София д-р Ватев, д-р Берон и д-р Руменов, окръжния управител Димчев, кмета д-р Костов. По настояване на Кудоглу то трябва да стане съвсем скромно, но народът му дава такава сърдечност и тържественост, каквато рядко се вижда. Пловдивчани изразяват своята почит и признателност с величествена и искрена манифестация от църквата „Свети Димитър“ до площад „Цар Симеон“. Триумфалното шествие, начело с дарителя, се движи между стени от учащи се и цялото гражданство.

Болницата има Отдел за борба с туберкулозата, Отдел за децата и майките, Отдел за борба с венерическите болести, Противобясна станция. До 1943 г. през кабинетите на лекарите са минали 800 000 пациенти!

В своето дарителско начинание до 1944 г. Димитър Кудоглу влага повече от 39 000 000 лв., а общо известното от него като дарения възлиза на над 42 000 000 лв. След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Общината отпуска място за гробница, а погребението се превръща във всенародно поклонение, с участието на всички граждани на Пловдив. В градината „Цар Симеон“ е издигнат бюст-паметник на дарителя. След 1944 г. съдбата на Дома на благотворителността и народното здраве „Д. П. Кудоглу“ е сходна с тази на други благотворителни институции. През 1948 г. някои от отделите са прехвърлени към Медицинския факултет в Пловдив, а през 1951 г. Министерството на народното здраве и социалните грижи, във връзка със системата на общественото подпомагане, закрива окончателно Ефорията и фактически одържавява фондацията.

НАСЛЕДСТВОТО НА ГОЛЕМИЯ ДАРИТЕЛ ДНЕС

Фондацията, която се грижи за  Дома на благотворителността, е одържавена през 1951 година с решение на Народното събрание. Сградата първоначално се ползва от Медицинския университет, а след близо две десетилетия е съборена заради разширяването на Централна поща.

Години по-късно – вероятно като опит да заглуши гузната си съвест или да почете великото дело, властта кръщава Белодробна болница  на името на Димитър Кудоглу.  Така или иначе Специализираната болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение „Димитър Петров Кудоглу” затваря врати през 2013 г. с решение на Общинския съвет на Пловдив. Остава само паметникът на Кудоглу в двора на лечебното заведение като материален знак, че този град е имал честта да се превърне в център на невиждана по своите размери благотворителност на частен бизнесмен, ако използваме съвременната терминология.

С решението на местния парламент на практика е прекъсната най-силната нишка с дарителя, изправил на крака депутатите в Народното събрание на България и предизвикал градско шествие под тепетата заради великото си дело , а именно – грижата за здравето на хората.

През тази година обаче занемарената сграда възкръсна за нов живот. Пространството, където се намира паметникът на Кудоглу, бе разчистена. Наоколо зазвуча смях на деца! Базата се превърна в спасителен остров за изстрадали украинки и техните деца, избягали от смъртта на войната.  И някак чувството за хуманност, споделеност, емпатия, ни върна в годините, когато Кудоглу е правил и невъзможното, за да докаже, че парите имат смисъл, когато са изразходвани за хуманна мисия.

Може би затова, а и заради съпричастността на пловдивчани, предложението на местната власт Белодробна болница и прилежащите терени да бъдат предоставени на частна инициатива, предизвика негативна гражданска реакция. И това се случи в момент, когато бежанците се борят с травмите от войната.

След неуместното предложение Общината влезе отново в обяснителен режим, защото натискът на гражданската инициатива бе безкомпромисен. И, слава богу, справедливостта възтържествува и до края на войната сградата ще бъде спасителен дом от смъртта от войната.

И ако тук поне в близкото бъдеще заветът на Димитър Кудоглу ще бъде последван, то с всичко останало, свързано с името му, картината е обезверяваща.

Като физически знак за мисията на Дома на благотворителността  и народното здраве остават складовете близнаци в Тютюневия град – сгради недвижими културни ценности от национално значение, които стърчат над нас и напомнят, че имаме дълг към името на Кудоглу.

Не би!

В края на август 2016 г. опустошителен пожар ги превърна в скелет. През годините имаше множество заявки, че двете сгради, водещи се като един обект паметник на културата, ще бъдат възстановени, бяха попарени - единственото, което се случи, бе, че фасадите бяха укрепени с метални скелета. Да не се лъжем, шансовете да възстановим историческата памет за делото на Димитър Кудоглу изглеждат химерични! Вероятно защото държава и община, поради една или друга причина, са оставили това да се случи чрез частна инициатива.

И последно, за да създадем пълна картина за подмененото наследство, остава да разкрием съдбата на детската градина на името на „Димитър и Екатерина Кудоглу”. 

„Днес на мястото ѝ е издигната сградата на ресторант „Копчето”, казва историкът Стефан Шивачев.

Изводът от материала е повече от тъжен! Имаме легендата за делото на Кудоглу, но нямаме нищо, с което да онагледим великия му принос към историята на Пловдив с физически доказателства!