Автор: Доц. д-р Николай Крушков

Към 1914 г., годината, в която Европа пламва във война, континентът е дом на осем основни монархии. Всички те, по един или друг начин, са свързани с британската кралска династия, която до 1917 г. носи немското име Сакс-Кобург и Гота. Промяната към звучното „Уиндзор“ идва именно заради войната – Джордж V иска да дистанцира английската корона от германските си корени, в момент, когато Великобритания воюва с Германия.

Но как се вписват останалите монархии в тази фамилна паяжина?

Русия – Романови: Първи братовчеди

Най-драматичната и трагична съдба има император Николай II – последният руски цар. Той е първи братовчед на Джордж V, чрез майките им – сестри, дъщери на крал Кристиан IX на Дания. След болшевишката революция, през 1918 г., Николай II и цялото му семейство са разстреляни, с което се слага край на тривековната династия Романови и се слага началото на СССР. Въпреки родствената им близост, Джордж V не успява да осигури спасение на братовчед си, което историците продължават да тълкуват и до днес.

Германия – Хоенцолерн: Братовчеди и врагове

Друг първи братовчед на Джордж V е кайзер Вилхелм II – последният германски император. Бащите им са братя – синове на кралица Виктория. Двамата се изправят от двете страни на фронта през Първата световна война. Парадоксално, в личната си кореспонденция и двамата се обръщат един към друг като „Джордж“ и „Вили“, но на бойното поле тези роднински чувства не важат. През 1918 г. Германия става република, а Хоенцолернската династия е свалена от власт.

Дания, Норвегия и Гърция – династия Глюксбург

Родословните връзки на Джордж V с династията Глюксбург са многопластови. Майка му – кралица Александра Датска – е дъщеря на датския крал Кристиан IX. Така Джордж е племенник на датския крал, както и първи братовчед на крал Фредерик VIII на Дания и крал Хокон VII на Норвегия.

Гърция също попада в същия династичен кръг – крал Константинос I е син на Георгиос I, брат на Александра Датска (майката на Джордж V). Това прави Джордж братовчед на Константинос I, а съпругите им – Мария Текска (на Джордж) и София Пруска (на Константинос) – също са братовчедки, като София е сестра на кайзер Вилхелм II. Така се оформя своеобразен „семеен кръг“, който обхваща цяла Северна и Югоизточна Европа.

Въпреки всичко, монархиите в региона не оцеляват дълго: Гърция става република през 1974 г., а Дания и Норвегия са сред малкото, които и днес запазват монархическия си статут.

Румъния – Хоенцолерн-Зигмаринген: Братовчеди и абдикация

Британският крал е и братовчед на крал Фердинанд и на крал Михай I на Румъния – част от южногерманския клон на Хоенцолернската династия. Румъния окончателно скъсва с монархията на 30 декември 1947 г., когато Михай I е принуден да абдикира под натиск от комунистическата власт. Това бележи края на още една династия с корени в сложната европейска фамилна система.

България – Сакс-Кобург и Гота: Трети братовчеди

Цар Фердинанд I, владетел на България до 1918 г., е трети братовчед на Джордж V. И двамата произлизат от същата династия – Сакс-Кобург и Гота. Именно тази династия достига изключителна териториална експанзия през XIX век, когато нейни представители управляват не само в Обединеното кралство, но и в Белгия, Португалия, Саксония, Бразилия и България.

След Втората световна война и вълната от съветско влияние на Балканите, на 15 септември 1946 г. българският народ гласува с референдум премахването на монархията и обявява Народна република. Така българската линия на Сакс-Кобург и Гота губи трона, но оставя значимо историческо наследство, което продължава чрез потомците на цар Симеон II – последният български монарх и единственият в Европа, който по-късно става демократично избран премиер (2001–2005).

Испания – Бурбони: Братовчеди и възстановена монархия

Крал Алфонсо XIII на Испания също е братовчед на Джордж V, макар и чрез по-отдалечени връзки. Бурбонската династия преживява своята драма, когато след няколко десетилетия на република и диктатура, кралската институция е възстановена в края на ХХ век. Днес крал Фелипе VI е символ на модерната испанска конституционна монархия.

Фамилно единство, но политически разпад

Мрежата от семейни връзки между монарсите не предотвратява кървавата касапница, в която се превръща Първата световна война (1914–1918). На бойните полета, братовчеди се изправят срещу братовчеди – Великобритания и Русия срещу Германия и Австро-Унгария. Парадоксът на войната между кръвни роднини като Джордж V, Николай II и Вилхелм II е многократно отбелязван от историците, но не предлага никакво утешение на милионите загинали.

С разпадането на четири от осемте монархии – Русия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя – след Първата световна война, и с премахването на още няколко след Втората, старата европейска династична система губи своята сила. Вместо трансформация, следва катастрофа – екзил, абдикации, революции, дори екзекуции.

От Сакс-Кобург до Уиндзор: Новото име на старата власт

През 1917 г., под натиск от антинемските настроения в страната, Джордж V променя името на династията от Сакс-Кобург и Гота на Уиндзор – по името на любимата кралска резиденция. Това е символичен жест, който цели да затвърди образа на британската корона като независима и национална.

Днес, Уиндзорите остават една от най-разпознаваемите кралски фамилии в света. Но корените им, както виждаме, са дълбоко преплетени с почти всички европейски династии, включително българската.

България в европейското родословие

България не е просто периферна държава в голямата европейска история. С влизането си в династичната мрежа чрез Фердинанд I, тя става част от елитния „монархически клуб“, в който семействата управляват не само чрез армии и дипломация, но и чрез бракове и кръвни съюзи.

Трети братовчед на британския крал, Фердинанд поставя България на картата на Европа като пълноправен играч в династичната шахматна дъска на началото на XX век. И макар че монархията у нас е премахната преди повече от 75 години, нейното място в европейската история остава неизменно – вплетено в едно общо родословно дърво, което започва от замъците на Германия, преминава през дворовете на Лондон, Петербург, Букурещ и София, и завършва в кабинетите на новата републиканска епоха.