Фотография: Уикипедия

от Добринка Димова

Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват млади и стари да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. Последният случай бе само преди два месеца. Баща и син иманяри от Пловдив бяха намерени почти задушени в пещера в района над Храбрино, в търсене на митичното съкровище на Вълчан войвода. В поредица от материали PlovdivTime.bg ще ви разкаже легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами. 

Кръстовата гора е едно от най-мистичните места в нашата страна. Според легендите на това място е скрит част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, но никой не знае точното му местоположение. Твърди се, че Кръстова гора е изпълнена от необикновена енергийна магия, която може да излекува всяка болест. Силата на това място е най-осезаема в нощта на 13 срещу 14 септември, когато според православния календар се чества Кръстовден. Тогава хиляди вярващи от цялата страна пренощуват по поляните в местността и отправят молитви към Бог за изцеление. Много хора разказват, че това им е помогнало и скоро след посещението си тук са оздравели. Преди време група японци дори обявиха мястото за чудо на природата.

Според една легенда, в Кръстова гора е скрито прочутото Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул. Някой смятат, че именно от това светилище идва необикновената енергия в местността. Случайно ли Кръстова гора е разположена в близост до землището на село Долнослав, пита Т. Пеев, където се намира уникалния енеолитов култов комплекс? Случайно ли е съседството на връх Белинташ, където ясно личат следите на древна астрономическа карта и откъдето нарочно издялани стрелки сочат близостта на връх Инкая, свързан с легенди за чудни събития? Случайно ли в радиус около тридесетина километра от Кръстова гора се намират толкова много църкви, параклиси, манастири в Асеновград, Бачково и се достигне до село Павелско, където в момента има 22 параклиса?

Руският учен Вл. Авински, който цитира в статията си Т. Пеев, изказва мнение, че големите културни центрове на човешката цивилизация образуват линии, успоредни на меридианите. Една такава линия с ширина около 50 км свързва две светилища (от типа на Стоунхендж) на територията на Румъния, след това минава край Велико Търново, Пловдив и Кукленския манастир и излиза извън границите на страната ни през древногръцките полиси и светилища към Египет и пирамидите.

Връх Кръстов също е разположен по тази петдесеткилометрова ивица. До него е светилището Белинташ, близо е Караджов камък и пътищата по които са минавали древните траки и римляни. Затова се предполага, че в този район е било Дионисиевото светилище. От Кръстова гора млечния път се вижда като на длан. В безлунна нощ той свети като пояс, опасващ небето. 

Преданията единодушно твърдят, че частицата от кръста се намирала в манастира "Света Троица" до XVIII век, когато кърджалийски набег унищожил сградата до основи. На историята й в началото на миналия век, която се преплита с тази на Борис обширно и задълбочено изследване е посветила учителката и краевед Мария Манолова. Тя разказва, че монархът повярвал на виденията на един селянин и внесъл своя дял в митовете около Кръстова гора. Цар Борис също вярвал в светещия кръст. За появата му в небето пред него разказал Йордан Стойчев Дрянков, който се заселил в близкото село Борово през 1933 г. и станал известен с това, че получава видения свише. Той убедил владетеля да поръча и постави в местността голям кръст от метал, свидетелстващ за скритата там частица от Кръста Господен, като му разказал чудна история. Данчо споделил, че е получил откровение свише - ясна картина на голям манастир, в който от времето на Второто българско царство се пазела тази светиня, а в съзнанието му блеснала истината за нейната история.

Според него частицата от Кръста Господен, вградена в свещенически кръст, била отмъкната от нахлулите в България турски орди и се съхранявала в съкровищницата на султана в Стамбол. Един от руските царе, изпратил богати дарове до падишаха, като поискал в замяна само този кръст. Повелителят на правоверните с удоволствие го дал на пратениците срещу съкровищата, който носели. Когато научила това, майката на султана била обзета от ужас. Тя разкрила, че цялата власт и могъщество на сина и се крепят на този кръст. Заръчала му веднага да изпрати потеря след пратениците и да си го върне. Царските хора обаче усетили надвисналата опасност и вместо по пътя, по който дошли, тръгнали към Родопа. Стигнали до манастира на Кръстова гора и предали светинята на игумена с намерението след време да се върнат и да я вземат. Турците нападнали и разрушили манастира, а монасите били изклани. Преди това те обаче скрили кръста в тайно скривалище. В дебели кожени торби заедно с него увили потири, ценни предмети, събирани в манастира от векове. На дълбоко и скрито те заровили царски знаци от славните времена на България, писания и хроники на велможи и боляри, укривани през смутните времена в недостъпната обител. Голямото имане така и не е извадено, защото над мястото тегнела прокоба. Колкото мъже се опитали да ровят в указания район, били сполетени до един от страшна и тайнствена смърт.

Когато Йордан Стойчев разказал тази история на Борис III, при царя бил запасният подполковник Величков, който после също получил видение - какъв трябва да е металният кръст и къде да го отлеят. Царят спазил указанията му. Наредил да се изработи 66-килограмов кръст, като по изричното настояване на военния разделил разходите си с подполковник Величков.

Ето как описва поставянето му Мария Манолова. "На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода”.