На 6 май 1882 г. в Пловдив е роден маестро Георги Атанасов – композитор и диригент. Той е представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. Автор е на 6 опери, нещо невероятно за тогавашните условия. Написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта.

Условията, при които работи маестро Атанасов през второто и третото десетилетие на ХХ век са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. Със своите шест оперни произведения, той поставя началото на българското музикално творчество от този вид и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език.

Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. Учи в прочутата Мъжка гимназия „Александър I“ в родния си град. От малък проявява музикално дарование. Пее в ръководения от диригентите Георги Байданов и Емануил Манолов катедрален хор към църквата „Св. Богородица“. Той е най-малкият хорист. Случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15 годишна възраст започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление не успява да завърши и се връща в България през 1898 г. През 1901 г. заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Пиетро Маскани в лицея „Росини“ в Пезаро. През 1903 г. завършва консерваторията с титлата „Маестро ди музика“. Завръща се в Пловдив. Известно време дава частни уроци и пее в пловдивското певческо дружество. Пее и в сформираното музикално трио (Александър Доросиев, Маестро Атанасов, Димо Бойчев). Участва в концертни програми. Отбива военната си служба в пловдивския 9-ти пехотен полк в духовата музика като тромбонист при капелмайстора Спас Софиялиев. След това е изпратен в Хасково и Карлово, като военен диригент. Тогава излиза неговата първа сбирка с песни „Детска сбирка“ (1906). През 1907 г. отново се завръща в Пловдив, където е назначен за капелмайстор в 21 пехотен полк (Средногорски). Шест години маестро Атанасов е капелмайстор на Гвардейския духов оркестър, където солисти са Панчо и Любен Владигерови. С този полк участва в освобождаването на Родопите под командването на полк. Серафимов. Остава на тази длъжност до 1913 г. По това време пише много песни и оперетките „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911) и „Самодивско изворче“ (1912), специално за основаната от приятеля му Димо Бойчев „Детска музикална китка“. В Пловдив създава и първата си опера „Борислав“ (1911) по драмата на Иван Вазов.

В тези години името му постоянно се споменава във всеки концерт на певческото дружество, в програмите на детската „китка“ във всяка празнична проява на военната музика в Цар-Симеоновата градина, като изпълнител, диригент или автор на песни. В 1914 г. е назначен за капелмайстор на Гвардейския оркестър 1914-1920 и 1923-1926 г. и във Военното училище, в което поема диригентската палка на военната духова музика 1920-1923 и 1926-1931 г. Работи и като диригент на оркестъра на Националната опера 1922-1923 г. Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като Бетховен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, Глинка, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов със Симфония № 1 от 1918 г., Панчо Владигеров с Първи клавирен концерт от 1920 г., Добри Христов, Петко Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други. Шест години след „Борислав“, той създава втората си опера, вече с битов сюжет „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери „Запустялата водениеца“, либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински.

Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика. Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското изворче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), „Моралисти“ (1916) по либрето на Стоян Миленков, първата българска оперета за възрастни. Маестро Георги Атанасов е автор още на маршове, детски песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано, 5 пиеси за соло пиано и др. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент. На името на маестрото е кръстено и средното военно музикално училище в София, което е закрито преди години.

Голяма част от музикантите на Представителния гвардейски духов оркестър са възпитаници тъкмо на това училище. И маестрото има заслуга гвардейците да са лицето на България пред света. На 49 годишна възраст развива много тежка форма на диабет, която налага лечение в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно.

Животът на маестро Георги Атанасов угасва в една бяла стая в санаториума Лаго ди Гарда в Италия. Далеч от родина и близките си, той умира самотен и тъжен на 17 ноември 1931 г. Шест години са необходими за да бъдат събрани пари и пренесени тленните му останки по инициатива на негови приятели и почитатели в България. През февруари 1937 г Маестро Атанасов е погребан повторно. Посмъртно получава всенародно признание.

Из "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар Тотев