Колежът „Св. Августин" отваря врати на 3 януари 1884 г., благодарение на успенския свещеник Александър Шилие. Училището започва само с десет ученици, но бързо се развива в пълно средно католическо учебно заведение. 

От 1890 г. до 1908 г. под ръководството на Ели Бикмар колежът придобива авторитета на истинска френска гимназия. От учебната 1893 – 1894 г. към колежа е създаден и пансион. През 1897 г., когато завършва първият гимназиален випуск, учебното заведение е признато официално от Министерството на народното просвещение. 

Колежът има общонационално значение за времето си (1884-1948). На откриването и освещаването му присъстват духовният водач на пловдивските католици монсеньор Менини, френският консул Касса, висшите румелийски чиновници и чуждестранните консули в Пловдив. То е най-важното латинско културно средище в страната, играе важна роля в подготовката на българската интелигенция, има тесни връзки с Двореца, като по този начин се радва на значителен престиж и влияние. Попадането в него се приема от тогавашната общественост за голяма чест и привилегия. Учебната му програма се признава както от българското, така и от френското правителство, а дипломите на колежаните им отварят вратите към най-реномираните европейски университети. Заедно с това този католически колеж е нетипичен в много отношения. Само за няколко години си спечелва международно признание, успешно подслонява и елитарно ограмотява младежи от различни вери и националности. Сред възпитаниците на колежа са знаменитият български художник Цанко Лавренов, известният капелмайстор Георги Шагунов и бележитият общественик-емигрант в Англия Петър Увалиев. Отличниците във Френския колеж са провъзгласявани за рицари.

Първоначално учебното заведение се е помещавало в сградата на бейски конак, но в последствие през 1910 г. там се премества музеят на колежа, а самият той се разположил в нова, модерна триетажна сграда, проектирана от архитект проф. Мариано Пернигони.

По време на Балканската война учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница със 150 легла. След войната ръководството отново се заема с преподаване, като мисли и за разширение. Собствениците на съседните имоти обаче искат прекалено високи цени. Едва през април 1914 г. е положен основният камък на новата пететажна сграда извън града, близо до Сточна гара.

През 1923 г. ръководството купува парцел от общината за 1,5 млн. лв. и строи игрището „Св. Августин“. То дълго време е единственото игрище в Пловдив, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове. Днес на това място се намира стадион „Христо Ботев“. Повечето от възпитаниците на колежа са православни, има евреи, арменци, мохамедани, дори будист. Когато през 1934 г. се чества 50-годишният юбилей на колежа, в него вече се образоват повече от 500 ученици. Учебното заведение разполага с богата библиотека, духов оркестър, спортна база и педагогически музей. Децата създават училищната благотворителна организация „Сен Венсан де Пол”, която помага на хиляди бедни семейства от града.