Георги бил родом от Плевен, търговец по професия, женен за Мариола - дъщерята на Василаки Томов-Казасина.  Докъм 1846 г. Кашидата живеел на върха на Небет тепе, две къщи по-нагоре от Баятовата. Тази къща той купил от Стойо Абаджията, а по-късно продал на Славо Актарина.

През 1846 г. изгоряла къщата на хаджи Козма Абаджията на ул. "Съборна". Наследниците му разделили имота на две части, едната от които продали на Георги Кашидоглу, който построил там нова къща. За съжаление тя не е запазена. На нейно място е построена поствъзрожденска къща, която засега все още стои там.

Никола Алваджиев разказва, че след освобождението в къщата на Клеанти се събрали старейшините на града и представителите на руските окупационни войски, за да изберат първия кмет на Пловдив след Освобождението.

В текста си Алваджиев нарича Клианти с малкото име Васил (!?). На каква информация се основава за това твърдение, ние не знаем. Няколко къщи по-нагоре по ул. "Съборна" от истинската къща на Клеанти е къщата на Найден Геров, ситуирана точно срещу Девическата гимназия (сегашната Градска художествена галерия). В дома на Геров се е помещавало и Руското консулство. Част от нея е запазена и до днес, скрита зад два дюкяна за сувенири. Логично е срещата за избиране на кмет да се е провела близо до последното. Една грешка, изречена от Алваджиев, повторена от арх. Христо Пеев, днес се е превърнала в полуистина."

Тук се е издигала къщата на Клеанти

В двора на съвременната сграда все още стои старата чешма с инициали "Г. Х. КА"

Къщата, която всички познаваме като Клианти