Двама от популярните олимпийски богове - непобедимият герой Херакъл, и вестителят на боговете Хермес, хвърчали над Тракия, улисани в гонитба. Преследвали избягали роби и се поспрели над Пловдив да се полюбуват на красивия град и виещата се около него река Хеброс (Марица).

Техният разговор е описан в пиесата "Роби-бегълци" на знаменития сатирик Лукиан (125-180 г.). Античният писател, от когото са запазени 70 произведения, е вмъкнал в творбата личните си впечатления. Известно е, че през 165-166 година той е живял в града под тепетата. 

Двамата богове са били на извънредна почит в Филипопол. Колосална статуя на Херакъл се е издигала на върха на Бунарджика. Фигурата на непобедимия воин е изсечена и върху градските монети. 

Хермес пък е бил покровител на тракийските аристократи далеч преди идването на римляните. Запазени са няколко негови статуи от бронз и мрамор в града. Ето какво си казват боговете в "Роби-бегълци" малко преди да кацнат:

Херакъл: Виждате ли, Хермесе и Философийо, две планини – най-големите и най-красивите от всички планини (по-голямата е Хемус, а срещу нея е Родопа), лежащото помежду им плодородно поле, което започва от самите им подножия, и издигащите се три прекрасни хълма, разположени изключително красиво, които съвсем не са безформени в грапавината си, а сякаш представляват множество крепости на лежащия под тях град. Защото вече се вижда и самият град.

Хермес: Кълна се в Зевс, Херакле, най-големият и най-красивият от всички! Hаистина от далече блести красотата му. И една огромна река преминава покрай него, като го докосва съвсем от близо.

Херакъл: Това е Хеброс, а градът е дело на прочутия Филип. Вече оставяме облаците и доближаваме земята, така че нека слезем наслуки!