Ако мислете, че българските жени са сложни и неразгадаеми, то почакайте да видите японките. В тайните на източната жена пловдивската публика бе въведена от Криси Прахова и Сдружението за популяризиране на чайната церемония „Урасенке Танкокай България”.

Спектакълът „Кимоното и българската носия – сходства и различия”  премина при огромен интерес в галерия „Тракарт” в европейската столица на културата. На шоуто присъства и посланикът на Япония Негово превъзходителство Шиничи Яманака.

„Кимоното е любима дреха на японката – за да се облече, е нужно да се спазят двеста ритуала”, обясни Прахова, докато на сцената преминаваха един след различни модели от традиционната за страната на изгряващото слънце дреха.

Подобно на бабините носии у нас, кимоната се предават от майка на дъщеря и се съхраняват много внимателно. Затова на практика не може да различи съвременно от старинно кимоно.

„Красотата на японката и на източната жена се наблюдава откъм гърба, за разлика от европейските дами, които залагат на предните части на своето тяло. Ние отваряме деколтето, когато искаме да привлечем мъжко внимание. Източната жена прави точно обратното – тя плътно затваря кимоното си”, допълни Прахова. По традиция в Япония момите ходят с по-затворени кимона, докато омъжените дами го поразтварят.

На гърба се слага и красиво избродираната възглавничка, която крепи пояса - оби макура. Ако макурата се развърже, тогава цялото кимоно може да се свлече на земята.

Настроението на японското момиче можете да го разберете по начина, по-който завързала колана си. Ако девойката е весела шнуровете са вдигнати нагоре, ако е тъжна, висят надолу. Младите японки носят ръкави, дълги над метър и достатъчно дълбоки да скрият моминските им тайни. За да привлекат погледите на кавалерите, те помахват нежно с ръкавите си, докато вървят.  

Кимоната нямат размери, както е при западните дрехи. „Дрехата се облича върху тялото на човека и носи неговото духовно отражение. Поясът (оби) може да се върже така, че да носи щастие,  а също и по начин, който да спре щастието”, допълни Криси Прахова.

 Секретарят на клуб „Приятели на Япония” Боян Жеков демонстрира старинната мъжка долна дреха - хакама. „В миналото хакамата е носена от воините. Колкото е по-къса, толкова по-нисък чин има войникът.  До ден днешен дори японският император носи хакама, която стига до под краката му и затова той се движи много бавно”, обясни Криси Прахова.

„В Япония обличаме кимоното на много важни събития – денят на пълнолетието, сватба и други. Днешното събитие е много важно и затова днес съпругата ми Юко е облечена в кимоно”, заяви посланик Яманака на чист български език. С интерес той изгледа представянето на традиционните български носии.

„Между Пловдив и Япония има трайни връзки – ние сме побратимени с град Окаяма. Отношенията ни и занапред ще се развиват. Догодина японски ученици ще дойдат в нашия град да се срещнат със своите връстници”, съобщи  зам.-кметът по културата на Пловдив Амелия Гешева. 

 Въртене на самурайски меч  

Лятна моминска премяна

Художникът Жорж Трак подари на посланик Шиничи Яманака реплика на тракийска мозайка

Поясът (оби) е дълъг четири метра

Пролетно кимоно

Боян Жеков се премени в хакама

Вени показа чаена церемония на школата Урасенке, създадена в Киото преди 300 години

Кимоно за дамите от висшето общество

Украсата отзад е още по-пищна

За празниците на децата се шият специални кимона 

Букет от разноцветни кимона се събра на сцената

Японски сватбени носии

Връзването на колана издава настроението на девойката

Криси Прахова (вдясно) е един от най-добрите познавачи на японската култура