Въпреки че в днешно време у нас примерите на добрата архитектурна практика не са многобройни, ние се стараем да ви запознаваме с личностите, които качествено оформят съвременната българска архитектурна среда. 

Сега ще ви разкажем малко повече за една личност от по-далечното минало, чието име вероятно сте чували. Никола Лазаров е един от най-прочутите български архитекти, работили в края на XIX-ти и началото на XX-ти в. Той е завършил с отличие парижката Ecole Speciale d’Architecture и е син на карловеца Иван Лазаров, производител и търговец на гайтани и розово масло, убит по време на Освободителната война.

Биографията на архитекта е изпълнена с премеждия.

Никола Лазаров е роден на 1-ви април 1870 г. в Карлово и рано остава сирак. Започва да работи като чертожник в столичната дирекция „Обществени сгради“ и там се среща с известните тогава архитекти Фридрих Грюнангер, Алекси Начев, Михаил Ханшов, Карл Хайнрих. По-късно заминава за Париж като стипендиант на Министерството на народната просвета и започва да учи архитектура. След две години се завръща в България поради липса на средства, но тъй като вече е бил доказал високия си успех като студент, той получава няколко препоръчителни писма от най-известните тогава архитекти, което го присъединява в цивилната листа за стипендианти на княза.

По този начин той успява да се завърне в Париж и да продължи обучението си и още тогава започва да участва в международни конкурси. Чрез тях намира други свои будни съграждани, които по-късно също стават известни публични личности. За дипломна работа през 1893 г. той избира за задача църквата при Рилския манастир с цел популяризирането на българското историческо наследство в Париж.

Той се завръща в България и основава първото частно архитектурно бюро в страната. До 1934 г. участва във всички конкурси за обществени сгради, както и множество обществени поръчки. През 1902 г. е избран за народен представител в XII-то обикновено народно събрание от Карлово и е първият български архитект, участвал в парламента. Заедно с арх. Йордан Миланов са избрани от БИАД (българско инженерно-архитектурно дружество) за делегати на VIII-ми международен конгрес на архитектите във Виена през 1908 г. Дори в последните години от творческата си дейност, той силно се ангажира с архитектурата. В периода 1937-1939 г. е защитник на плана на проф. Мусман за гр. София, което от съвременниците му е била допълнителна проява на неговия истински професионализъм.

Още по-богато е и творчеството на знаменития архитект.

Арх. Никола Лазаров въвежда в българската архитектура силното влияние на академичната френска архитектура. По света тази школа е позната като Beaux-Arts (Боз-ар). Това е архитектурата, изучавана във висшите учебни заведения във Франция по това време. За нея се е смятало, че комбинира всички добри познания от историята на архитектурата. У нас този архитектурен стил се нарича най-общо еклектика, макар и в други държави да съдържа много повече направления. За Лазаров арх. Петър Йокимов е казал:

“ДОБЪР РИСУВАЧ, ПОЗНАВАЩ ДО СЪВЪРШЕНСТВО ОРДЕРНИТЕ СИСТЕМИ, ТОЙ ОСТАВА ДОКРАЙ ПОКЛОННИК НА БАРОКА С НЕГОВИЯ ФРЕНСКИ ПРИВКУС…”

Архитектът има идеи за изграждане на монументален център на столицата около храм-паметник „Св. Александър Невски“ и изучава дълбоко темата за доходните здания и кооперативните строежи. Той изготвя проект за жилищен комплекс „Сан Суси“ в центъра на София (неосъществен), който да разполага с всички удобства за жителите си. Негово дело е и план за благоустрояване на курорта Чамкория (днес Боровец) през 1924 г. и по-късно се занимава и с неговото изграждане. Никола Лазаров е и новатор за времето си с това, че представя урбанистични решения за архитектурни обекти и популяризира архитектурата чрез ежедневния печат. Макар и представител на еклектиката, той експериментира чрез сгради като турско-римската баня в Плевен (днес галерия) и показва дълбоки стилистични познания. С проектите си за къщите-близнаци на ул.“Оборище“ и бул. „Евлоги Георгиев“, както и за дома на д-р Моллов на площад „Народно събрание“ той създава сгради в също актуалния тогава стил сецесион.

Следата, която оставя  Никола Лазаров.

Никола Лазаров умира на 14-ти юни 1942 г. Остава познат като всестранно развита личност. Освен архитект, той е бил и общественик, който е защитавал идеята, че всички значими градоустройствени и архитектурни проблеми трябва да стъпват на задълбочени проучвания и обществен дебат с участието на държавата и гражданите. Той често е бил експерт при решаването на важни архитектурни, градоустройствени и управленски проблеми, пише статии, в които отстоява своята п

рофесионална и гражданска позиция. Лазаров е не само архитект, но и градостроител във време, в което мисълта на другите архитекти рядко излиза извън границите на имота. Той защитава правото на проектанта за провеждането на творческите идеи и предложения докрай, както и да носи отговорност за реализацията им. Оценява значимостта на архитектурните за усиленото творческо развитие. Автор и участник е в много проекти, свързани с проектирането и строителството на важни национални паметници.

Макар и да е напуснал този свят преди повече от 70 години, силната личност на архитекта може би е нещо, към което всеки съвременен архитект би трябвало да се стреми. Само така може да се постигне една висококачествена архитектура, която авторите да не подминават, гледайки на другата страна, а обитателите да използват с удоволствие.

Автор: Георги Мърхов

Източници: stroiinfo.com, САБ, списание „Архитектура“, брой 5, 2016 г., КАБ, вестник „Строител“, 15.12.2012 г.