от Деница Лещева

Едва ли има друг исторически акт, който до такава степен да е обединил политическия елит, народа и армията, както Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Едно от най-светлите събития в историята е и уникално постижение за българите - събитие, осъществено с общи сили, без чужда намеса и плод на нелека подготовка.

„Съединението е обявено тук - в Пловдив като чисто българско дело, всички са искали да живеят в съединено Княжество България и в следващите няколко месеца до 1885 година то е защитено от редица български държавници.”, казва директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.

Идеализмът и волята, типични за българските възрожденци, сякаш не са потушени заедно с Априлското въстание. Те се проявяват девет години по-късно у Захари Стоянов и Иван Андонов. Двамата следват организационния модел, характерен за един от най-кървавите бунтове в историята ни, а именно създаването на комитети. Един по един такива изникват из цялата страна, а идеята за Съединението бързо се просмуква из всяко кътче на България. Пропагандата на идеята далеч не спира дотук, а се предава и от перото на Захари Стоянов. Във вестника си "Борба" той умело описва Съединението като единствена възможна алтернатива, логична и необходима следваща стъпка по пътя към националното обединение. 

Световната история не помни революция, която да е успяла без намесата на войската. Затова и дейците на Българския таен централен комитет инициират разговори с княза и армията. Докато армията се включва без да му мисли, княз Александър I и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов стратегически се отдръпват. В Деня на Съединението двамата се намират във Варна. Министър председателят Петко Каравелов пък пътува за Търново. До този момент князът го държи в неведение за случващото се. Премиерът е на мнение, че трябва да бъде взета позицията на Русия преди да се пристъпи към действия. Поставен пред свършен факт обаче, той подкрепя събитието с емблематичните думи  „Тази година в Тракия, догодина в Македония“.

Съединението, впрочем, изпреварва планираната дата. По план то трябва да бъде осъществено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Бунтовници, водени от Чардафон Велики обаче, тръгват от Голямо конаре още на 4 септември. Жената до него - Недялка Шелева, слага на рамо ушития от нея самата байряк и застава рамо до рамо с 326 души.

Българският княз е изправен пред две възможности - да поеме към Пловдив, или да напусне страната. Самият Стамболов поставя въпроса пред него, като предлага варианта Пловдив или Дармщат. В този момент българският владетел съзнава, че това е един изключителен шанс за него. Знае, че Русия ще се дистанцира, знае, че най-вероятно ще стане изкупителната жертва, както се случва една година по-късно. Но той като български княз пристига в Пловдив на 8 септември и това е неговият звезден момент, разказва Стефан Шивачев.

След като пристига в Пловдив, Александър предприема интересна стъпка -  влиза в джамията, където участва в молебен за здравето на султана. По този начин той заявява: ние правим Съединение, но то не е насочено към султана. Българските турци разбират жеста. Неслучайно един месец по-късно, когато сърбите нападат България, турците правят отряд, събират пари, въоръжават го и този отряд е готов да брани родината, припомня още пловдивският историк в издание, посветено на Съединението. 

Само за 5 дни армията ни се озовава на турската граница. Изненадващо обаче най-големият противник на Съединението се оказва Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал. Със сигурност влияние върху негативното мнение на империята оказват и сръбските управници, които по това време са в много добри отношения с Русия. Англия пък бързо съзрява възможност в това да подкрепи акта. Разбирайки, че може и да загуби влиянието си, Москва омеква. 

На картата на Европа обаче се появава една обединена България. Княжество България и Източна Румелия вече споделят обща армия общ парламент и администрация.

Честит празник, българи!