Какво още откриха археолозите под Бетонния мост?

  • от Димитър Цонев
  • 12:29, 26.08.2024

До последно археолозите разкриваха находките в основата на Бетонния мост, видя репортер на TrafficNews. Днес предстои да мине междуведомствената комисия, която да приеме обекта и да издаде предписания за съдбата му.

Медията ни научи, че заради краткия срок на проучване и недостатъчното финансиране, както и заради изграждането на инфраструктурния проект на НКЖИ, който ще бъде реализиран на мястото, археолозите ще препоръчат теренът на разкопките да бъде зарит с инертни материали и детайлно проучен в цялост от бъдещите поколения. „Това е най-добрата практика в такива ситуации“, споделя Петър Зидаров - ръководител на обекта.

Заради бързината, с която трябва да напредват и разкриват, често работните хипотези остават непълни. Например версията, че находката е масивна и луксозна крайградска вила се допълва, за да обясни наличието на погребения в и около постройката. На това място е съществувала предхристиянска сграда с религиозно-култов характер. Тя е била разрушена по време на готските нашествия във Филипопол през 251 година. На нейно място и с открития наличен строителен материал е изградена масивната вила, а в последствие - и голяма пещ за изпичане на строителна керамика. Останалите камъни, които не са били включени в градежите, са изхвърлени на известно разстояние извън пределите - за това говори открита деструкция на камъни, която е открита в самия край на терена, определен за проучване. Така всички хипотези се навързват в логична последователност.

Освен любопитната и забавна история за огнището с цяло печено прасенце сукалче, за която само TrafficNews разказа, под пластовете непрекъснато излизат и други интересни находки. В последните дни от проучването екипът се натъква на помещение, за което се предполага, че някога е било или лятна кухня, или склад за съхраняване на хранителни продукти. Това помещение е извън пределите на основната сграда, в края на открития канал. До това заключение те стигат след разкрити множество изпочупени керамични съдове с останки от храна и кости, както и кости от животински крак с бута - вероятно телешки.

Огромният и луксозен кладенец се оказва значително по-голям, отколкото първоначално се смяташе - при внимателния му демонтаж и старателно описване, за да може да бъде преместен и експониран на друго място, беше разкрит още един, четвърти фрагмент от него, който е бил поставен в основата. Подобни големи керамични кладенци са откривани и преди в Пловдивско - в Кючук Париж и във Войводиново. Кладенецът е интересна и ценна находка, затова е взето решение да не бъде оставен на място. Възможно е в действително да е изпълнявал ролята на кладенец и да е съхранявал вода, но в някакъв момент е бил затрупан с камъни, строителни материали и керамика. В най-долния сегмент е открито и сгъваемо римско офицерско столче и сериозен нагар по вътрешната стена. Това навява на мисълта, че съоръженитето може да е имало и друго предназначение, преди окончателно да бъде затрупано. Кладенецът е било положен върху глинена поставка и ограден с дървени трупи, които са добре консервирани заради безкислородната среда, в която са се намирали продължително време. Затова основата също ще бъде премахната и преместена, за да може да се допроучи след старателно почистване.

Другото любопитно откритие е от единия от намерените гробове - тялото в него е изгорено, но при проучването антроположката споделя, че в гроба е погребана млада жена със странни ошипявания в областта на врата и едното рамо. Само дни преди това в гроба е било извито дърво, както и множество пирони. Формата на дървото прилича на арфа, а пироните са служели за обтягане на 20-те струни. По форма, музикалният инструмент е нетипичен за Балканите и повече се доближава като арфите, използвани в Египет.

Проучването приключи в срок, ред е на комисията да определи какво ще е бъдещето – дали всичко ще бъде премахнато, за да може да бъдат положени линиите или ще бъде зарито отново, за да може в бъдеще от това място да изскачат още интересни и любопитни истории от живота на Филипопол.