Първите археологически разкопки у нас са направени в Пловдивска област. През март 1851 г. едно селянче на име Стоянчо оряло ниата си в село Розовец, община Брезово. В един момент ралото му закачило камък, а отдолу нещо блестяло. Стоянчо извикал още двама мъже и заедно извадили ценния предмет. Оказало се, че това е златен венец, поставен на главата на починал тракийски владетел.

„Да, но се изхитрили и го разсекли на три. Двамата отишли при турския валия в Пловдив да продадат техните части. Той, като разбрал каква е работата, ги арестувал, теглил им един хубав бой и огранизирал първата експедиция“, разказва пред наш репортер Радню Шопов от Туристическия информационен център в Брезово.

Тогава разкопават гроба и изважват скелета на владетеля заедно с оръжията и грънците, поставени наоколо. На ръката му намират златен пръстен с конник, който представя момента на встъпването в длъжност на тракийския владетел.  Впоследствие на територията на България има намерени 13 такива пръстена. Два от тях са в община Брезово – единият в Розовец през 1857 г., а другият на изток от Брезово в местността „Раднев геран“ през 1897 г.

„Тъй като турците не проявили интерес, го купил тогавашният френски вицеконсул в Пловдив и го изнесъл в Париж“, обяснява Шопов. По-късно става ясно, че този вицеконсул е Шампоазо, чието име е свързано с откриването на знаменитата статуя на Нике от Самотраки. Самият пръстен и в момента се намира в Лувъра, но е писан като пръстен от Гърция.

„В 30-те години на миналия век видният български археолог Богдан Филов е направил една гипсова отливка и за съжаление, това е всичко, което имаме от този пръстен“, допълва Шопов.

80 години след първата експедиция, през 1934 г. археологът д-р Иван Велков разкопава тракийска гробница в местността Червенковите могили край Брезово. Там намира друго царско погребение. Владетелят е със златни накити - нагръдник, начелник и пръстен с изображение на лъв. Има и керамика с изрисувани орфически сцени. Всичко това се пази в Националния археологически институт с музей в София.