Как с камъни от тунела поставиха основите на моста на Панаира
Тунелът по бул. „Цар Борис III Обединител“ в Пловдив под Античния театър е построен през петдесетте години на миналия век. Прокопаването му започва през ноември 1949 г. и първоначално носи името на Георги Димитров, починал по-рано същата година.
Съоръжението представлява двупосочен пътен тунел (една тръба) с по две ленти на движение за всяка посока. Дължина: 216 м., широчина: 18 м, напречно сечение: 105 м2.
При прокопаването на тунела, изгребаните камъни и чакъл от него са предназначени за поставяне на основите на нов мост, който да свърже формиращия се от тунела булевард с панаирните палати, установени на север от река Марица.
Строителството започва през 1949 г. и след това е изоставено. Първоначално до строежа на моста е изградено помощно дървено съоръжение между двата бряга, което е използвано от пешеходци в двете посоки. Придошлата река през лятото на 1957 г. първо пречупва дървения мост на две, а после отнася лявата му половина. По-късно течението отнася и другата част.
Строителството на панаирния мост е подновено през 1959 г. Мостът е дълъг 165 метра и е продължение на един от централните булеварди „Г. Димитров”. Съоръжението е пуснато в експлоатация 127 дни предсрочно - на 25 август 1960 г.
Конструкцията на моста е от типа мостове, предварително напрегнати по системата „Маниел”. Мостът на панаира е с отвори от 32,70 м, изпълнен от греди с маса 58,5 м, произведени на брега и навлечени в отворите по тясно дървено скеле.
Проектанти са Илчо Илчев, Иван Николов и Екатерина Недялкова.