от Добринка Димова

Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват млади и стари да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. Последният случай бе само преди два месеца. Баща и син иманяри от Пловдив бяха намерени почти задушени в пещера в района над Храбрино, в търсене на митичното съкровище на Вълчан войвода. В поредица от материали PlovdivTime.bg ще ви разкаже легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами. 

Местната легенда разказва, че през 2002 г. в могила край калояновското село Дуванлии е намерена една от най-ценните находки, откривани по нашите земи през последните години. Иманяри са открили непокътната камера с тракийско царско погребение от 5 век преди новата ера. Предполага се, че е било на Терес или Ситалк. Висшият сановник е бил погребан заедно с голямо количество религиозни съдове от злато и сребро, а също и изключително красива и майсторски изработена златна огърлица.

Антиките са били откупени от известен дилър, наричан Американеца, и продадени за 60 милиона долара, за тях Американеца е платил 1 милион долара. В момента част от съдовете се намират в японския музей “Михо”. Според запознати единият от мъжете, разкрили камерата, е прочутият хисарски иманяр Ненко Костов, известен още като Бай Нач или Хисарския император. Съучастник му бил Иван Врачев.

Според местните целият район около село Дуванлии е златна мина и пази десетки заровени съкровища. Всъщност некрополът при Дуванлии се състои от 50 надгробни могили, които принадлежат към различни епохи, като единичните са най-големи и се датират през 5-4 в. Пр. Хр. Най-ранното погребение е извършено в могилата Мушовица (края на 6–5 в.пр.Хр.). Погребения има и в могилите Кукува и Арабаджийската. Считани за женски, гробовете са богати, липсва оръжие, но сред гробните дарове има цели комплекти от изящни златни накити. Богатият гробен инвентар от тези погребения бе изложен по време на тракийската изложба "Епопеята на тракийските царе" през 2015 г. в Лувъра. 

Могилата е проучена през 1930 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на проф. Богдан Филов. Тя не е била ограбена и археолозите са могли щателно да опишат съоръжението и местата на гробните дарове. Знатната тракийка е била положена вероятно с представителни одежди, допълнени от изящни златни накити - сложен съставен накит за глава от златни халки и висулки, огърлица и нагръдник с верижки и фибули. Десет златни обеци с форма, използвана и досега - халка с изтънен край и топче в другия, с украса от филигранни нишки и ситни гранулки, са били вероятно нанизани една в друга или пришити към плат, оформяйки сложна украса за глава - своеобразна диадема. Възможно е част от нея да са и златните мъниста от огърлица, открити на това място. В краищата на този накит са били прикрепени две омеговидни висулки от злато със същата фина украса. Интересно е, че тази накитна украса няма аналози извън Тракия.

В областта на челото и под брадичката на черепа са открити елементи от златна огърлица от мъниста. Каква е била причината елементи от един и същ накит да бъдат поставени на различни места върху тялото на погребаната, и досега остава неясно.

Тракийската аристократка от Мушовица е носила златен нагръдник - голяма издължена пластинка с отпечатан декоративен фриз от птици по периферията. Той е бил прикрепен към дрехата с две златни дъговидни фибули с една спирала и "краче" с топче в края, характерни само за траките. Този нагръден накит е допълнен от две златни верижки с висулки с форма на цветна пъпка. Още една златна фибула е открита в областта на рамото, вероятно предназначена за прикрепяне на дрехата. Наличието на златния нагръдник още веднъж подчертава високия социален статус на погребаната.

Освен златните накити като дарове са поставени изделия на лукса, внос от Гърция - бронзова хидрия (голям съд за вода), сребърна фиала, чернофигурна амфора, бронзово огледало, чернофирнисов киликс, множество алабастрони и прекрасни малки стъклени канички (ойнохоета) за благовонни масла, както и един местен глинен съд. Сред даровете присъства и бронзово огледало, както и една теракота на жена с големи дисковидни обеци. На фона на тези изящни и представителни дарове от злато, сребро, бронз, стъкло и алабастър се откроява една находка, която според някои учени хвърля светлина върху ролята на знатната тракийка от Мушовица. В гроба са поставени 42 миниатюрни предмети от глина, стъкло, кехлибар и полускъпоценни камъни, повечето от които с отвор за нанизване. Те принадлежат на една категория предмети, които се срещат в редица богати тракийски погребения, и се предполага, че са натоварвани в древността с магическа функция, както и че са следи от изпълнявани конкретни ритуални действия.