От години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи. Често срещано предложение е за трамваен транспорт с много за и против. Интересното е, че разговори за трамваи в градския транспорт се водят още след Освобождението...

Проект за трамвайна линия в Пловдив има още през април 1892 г., 9 години преди да бъдат пуснати трамваи в София. Предвиждало се е първата трамвайна линия да бъде пусната по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение с маршрут от железопътната станция до централния вход на изложението. Трамваят е с мотор, движен с петрол. Предложението за изпълнение е било на „Източните железници“.

Второто предложение за трамвай е през април 1898 г. Отново три години преди да се пусне първия трамвай в София. Общината на гр. Пловдив обявява търг за изграждането на трамвайна мрежа в града. Френското дружество Compagnie generalle de Construction ef de Wagons Lits печели концесията и предлага целия град Пловдив да се освети.

За да бъде рентабилно предприятието в малкия по това време град, се предлага също една от линиите да продължава до близкия Станимака (сега Асеновград) с електрически трамвай. Създаден е и проект на линията. Не са ясни причините в рамките на 6 години да пропаднат и двата проекта.

През 1930 г. общината получава ново предложение от германска фирма за построяване на трамвайна линия с концесионни права за 25 г. и отново предложението не се осъществява. По същият начин се проваля и предложението на френска фирма да направи трамвайна мрежа в Пловдив през 1933 г.

Музеят на Техническия университет в Берлин пази забележителен документ. Той е свързан с Пловдив и е от далечната 1942 г., когато немският архитект Херман Янсен предлага смело и авангардно решение за града - трамваен градски транспорт. Екологично, чисто и перспективно решение. С него още в 40-те Пловдив е трябвало да има модерно решение за транспорта си.

Шест трамвайни линии прекосяват града от край до край в плана, който залага модерния за времето си електрически трамваен транспорт. Решението изглежда обещаващо от екологична гледна точка, но не и от икономическа, се коментира днес.

В тези години Пловдив е малък град, трамвай в него е уместен, но едва ли е бил толкова нужен на гражданите му. Схемата на арх. Янсен (пази се в Пловдивския архив) показва добро разположение на линиите и може да служи като основа за бъдещата разработка. Те заобикалят хълмовете и стигат дори до... летище. То е заложено от архитекта на изток, там където днес се намира жп гара Тракия.

Прави впечатление, че проф. Янсен вижда развитието на Пловдив предимно на юг и е задал силно разширение на града в тази посока. Дори го опасва с трамвайна линия. Разбира се трасетата на арх. Янсен в днешно време вече са неосъществими. Те са потънали в новата транспортна мрежа на града.

Но въпреки това, замисълът на проф. Янсен е уникален. Размах, правилна визия за бъдещето на града, добро съчетание на практичност и естетика - това са част от позитивите на проекта, твърдят експерти. Ако беше реализиран, Пловдив щеше да има нормален градски транспорт още през 40-те години на ХХ в. При това по немски модел.

Проф. Янсен е популярен в Германия, като автор на първия цялостен план за Берлин. Някога немският градостроител е мислил и по въпроса как да свърже Главната улица с върха на Сахат тепе. Идеята се реализира по-късно от арх. Желязко Стойков, който проектира прекрасната стълба на „Каменица“, с идеята тя да наподобява тази на площад „Испания“ в Рим. Обществената система у нас се променя, с нея и приоритетите. Немската инженерна мисъл излиза от „мода“ и остава в шкафовете на градостроителите. А резултатът от този „провал“ рефлектира върху пловдивчани.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев