През 1892 г. младата българска държава решава да организира собствено изложение, за да припознае своя образ като свободна, цяла и европейска. То цели да представи техническия прогрес и стопанските възможности на страната, да покаже нейното търговско-промишлено съсловие и да отбележи напредъка по пътя на индустриализацията.

Първото Българско земеделско-промишлено изложение е открито на 15 август 1892 г. със 101 топовни салюта.

Тогава пловдивчани за пръв път посрещат с бурен възторг чудото на електрическото осветление,  което озарява панаирното градче по необикновен начин. На изложението те се запознават и с други изобретения на модерния свят – въздушния балон на Йожен Годард, Едисоновия фонограф (предшественик на грамофона), телефона, марионетките на Томас Холден, „падащата железница”, представена от софийския търговец Лудвиг Партел, железницата, оръжията на Круп, увеселителното корабче, пехливанските борби, стрелбището, многообразието от селскостопански машини, отличаващи се със своята здравина, съвършени механизми и практичност.

Пловдивският тютюнотърговец Ставридис влага в павилиона си на изложението в Пловдив 7 000 лева – с 500 повече от Евлоги Георгиев, с 3 000 повече от град Сливен и едва с 1 000 по-малко от Софийски окръг. Очевидно неговите надежди за стопанската полза от изложението не са символични, тъй като обира и симпатиите на съгражданите си, след като печели и лотарията на изложението и дарява голяма част от печалбата.

„Частният павилион на г. Ставридис е почти напълно приготвен. Заслужава тутакси да се отбележи, че тоя павилион е един от най-красивите и най-привлекателните. Павилионът се състои от две еднакви отделения, в едното ще се представлява рязането (кайдисването) на тютюна, а в другото приготовляването на папироси ”, пише в „Нашето първо изложение”, бр. 29,4 юли 1892 г.

По-късно единият от тях е бил закупен от богат грък, който си го поставил на височко до Марково тепе, за да си пие кафето с кеф - на теферич.

Определено е имал вкус и е разбирал от „хубавото“!