На 13 април 1893 г. в Котел е роден Светослав Грозев – архитект. Там баща му е бил временно на работа като околийски съдия. След време семейството се премества в Пловдив.

Светослав учи начално училище, а след това завършва прочутата първа мъжка гимназия „Александър I“. Участва в Първата световна война. След войната се записва да учи архитектура във Висшето техническо училище „Шарлотенбург“ в Берлин.

Дипломира се през 1925 г. Завръща се в Пловдив и след кратка работа в общината, започва частна практика.

Архитект Грозев е ярък представител на школата „Баухауз“. По-възрастните пловдивчани помнят стройната му фигура, акуратният му външен вид, дружелюбната му усмивка, неотменната му папионка. Той има непринудено държане, завидна обща култура, чувство за хумор, подчертан интерес към изобразителната изкуство, солидна професионална подготовка.

Най-силния му период е 1931-1939 г. Много са къщите, които създава архитектът за заможните пловдивчани. Няколко обаче са емблематични за творчеството му и образец в архитектурата на Пловдив.

Най-луксозна и с интересна съдба е масивната двуетажна къща на ул. „Антим I“ построена за семейство Никола и Христина Каишеви, свързани с два аристократични рода в Пловдив, на Атанас Каишев и на Хаджи Гьока Павлов.

Наподобяваща архитектурата на обществените сгради, но всъщност частна еднофамилна къща е най-безкомпромисният откъм модернизъм дом построен за Драгомир Цанков на ул. „Архимандрит Дамаскин“ през 1937 г., известен като Бялата къща. При него най-ясно личи влиянието на немския „Баухаус“, най-впечатляващ елемент на който е бетонната козирка на терасата с огромни отвори. От друга страна, има и елементи, като заобленото експресионистично балконче.

И днес малко хора са готови да си построят къща с плосък покрив и изчистени линии, без никакви червени керемиди и наклонени стрехи.

 Най-красивата, но и запусната е къщата построена на „Таксим тепе“ през 1936 г. за фабриканта Стaйно Стaйнов - на възможно най-фантастичната позиция в града над римските руини, османската джамия и сред възрожденския Стар град. От нея се открива около 270 градуса панорама към центъра на Пловдив. Виждат се тепетата, главните улици, Старият град, всичко, което краси Пловдив. Чисти форми, ясна планировка, които са характерни за модерната архитектура от тридесетте години на ХХ в.

Значимо участие арх. Грозев има в изграждането на една от най-хубавите обществени сгради на Пловдив – днешната съдебна палата в съавторство с арх. Д. Попов.

Архитект Грозев е привлечен от д-р Обрейко Обрейков като главен проектант и оформител на временните изложбени палати на Пловдивския мострен панаир (тогава в района на гарата). Почива през 1981 г.

Из "Енциклопедия на Пловдив", автор Божидар Тотев