Инвестициите в културата на Пловдив - големият губещ от рязането на бюджет 2022

  • от Мария Луцова
  • 09:29, 16.03.2022

500 000 лева за ремонта и реставрацията на къща „Ламартин”, 500 000 лв. за кино „Космос” и 345 000 лв. за  двора и подходите на постоянната експозиция на Градската художествена галерия в Стария град – това са най-мащабните инвестиции, заложени в капиталовите разходи в проектобюджета за 2022 г. на Община Пловдив в културна инфраструктура.  

Въпреки че през предходната година екипът на кмета Здравко Димитров заяви сериозни амбиции за връщането към живот на знакови сгради и превръщането им в музейни експозиции като сградата на БНБ, средства за ремонт и реставрация в бюджета не са заложени.

Скромната сума от 20 000 лв. стои и срещу амбициозния проект за Дондуковата градина.  За ремонт на улиците в Тютюневия град са предвидени 44 000 лв. 180 000 лв. са заложени за Трихълмието. От таблицата не става ясно за какво са отделени средствата, но вероятно става дума за разходи по поддръжката на сгради в „Старинен Пловдив” и амбициозно презентираната програма за подпомагане на частни собственици за проекти за реставрация на къщи в архитектурния резерват. На практика това означава, че работата на Общинския институт ще се ограничи до спасителни дейности по течове и падащи фасади на сградите, които са част от управляваните недвижими паметници на културата.

Близо 4 100 000 лева са парите за Небет тепе и Източната порта, който – както знаем, се реализира с европейски средства по проекта „По крепостните стени на Филипопол”.

80 000 лв.  са заложени за проектиране ремонта на баня „Старинна” , където има съгласуван проект на идейна фаза. 75 000 лв.  са средствата за форум „Изток-Юг” (пари, които са по действащ договор с проектантите).  Въпреки че проектът за форумния комплекс в сърцето на Пловдив бе задвижен и внесен в НИНКН и се работи активно по завършването на документацията, очевидно и тази сериозна инвестиция се отлага за бъдещето, защото няма предвидени средства за стартирането на проекта.

 Над 20 000 лв. са заложени за компютърни технологии в музеите,  „Старинен Пловдив” и Народна библиотека „Иван Вазов”. За климатици, противопожарни системи, СОТ  и билетна система на обекти в Стария град са отделени близо 30 000 лв. За витрини в музеите са заложени над 20 000 лв., а за музейни експонати - 67 000 лв. 

120 000 лв. ще получат за интерактивна виртуална апликация за добавена реалност Историческият, Природонаучният и Етнографският музеи, както и Градската художествена галерия. 20 000 лв. са предвидени за кухненски блок, кафетерия и енотека в къща „Хиндлиян” в Стария град.

Отделени са и 3000 лв. за защитно покритие на античните пещи за строителна керамика, които се намират в края на Градската градина на ул. „Гладстон”. Експерти твърдят, че тези пари няма как да стигнат, за да бъде запазен и реставриран безценният паметник на културата, защото това би струвало поне десетократно повече.

Извън капиталовата програма никъде в проектобюджета не става ясно с какви средства за издръжка и още по-смело – за проекти, ще разполага фондация „Пловдив 2019”. Не става ясно и какво ще се случва с неусвоените средства от награда „Мелина Меркури” и инвестирането им в проектите по „Наследство II”.

За първи път от години бюджетът в сектор „Култура” тотално пренебрегва и най-знаковите културни институти в Пловдив. През 2021 г. за смесено финансиране Държавна опера-Пловдив получи 120 000 лв.,  Драматичен театър-Пловдив – 110 000 лв., а Държавен куклен театър-Пловдив – 70 000 лв. Тази година никъде няма и дума за това важно за културните институции партньорство.

Заличено е и чудесното като инициатива Занаятчийско училище, което Общината обяви като един от приоритетите си в желанието да привлича деца и туристи като начин да развива отношение на младите хора към традициите на българската култура.

Целевите средства по Културния календар са около 2 млн. лв., но  в тях няма как да попаднат инвестиции в култура, които не са кандидатствали на проектен принцип по обявени програми.

Бюджетите на регионалните културни институции са ограничени в голямата си част около обезпечаването на заплати, осигуровки и разходи за материални консумативи. Прави впечатление, че за пореден път няма  средства за ремонт на сградата на една от емблемите на Пловдив – ансамбъл „Тракия”.

Прочитът на проектобюджета е, че за пореден път парите за култура са най-лесният начин да се спестят средства за сметка на духа на Пловдив. Тъжно е, защото точно разходите за този ресор са най-минимални. Интересно е как при това положение финансовият зам.-кмет Величко Родопски заявява, че приоритет ще бъдат културата, екологията и спортът.