Фотография: БНР

от Добринка Димова

Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват стари и млади да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. Последният случай бе само преди няколко месеца. Баща и син иманяри от Пловдив бяха намерени почти задушени в пещера в района над Храбрино, в търсене на митичното съкровище на Вълчан войвода. В поредица от материали PlovdivTime.bg ще ви разкаже легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами.

Вълчан войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а съдбата му е обвита в мистерия. Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.

За него се носят легенди, че е успял да събере тонове злато благодарение на острия си ум, обирайки безчет хазни. В наше време златотърсачи търсят имането къде ли не – в Родопите, в Стара планина, в Странджа и Сакар. Сред най-популярните вярвания за съкровището на Вълчан войвода е това, че то е заровено в близост до асеновградското село Косово. Възрастните хора дори твърдят, че в тефтерчето на отец Марин – сподвижника на Вълчан войвода, е описано подробно как и къде точно е скрито имането -  пещерата Общата Маара над село Черни Осъм. Свещеникът дори разкрива, че съществува и овнешка кожа, на която е начертана карта, показваща пътя до имането.

Въпросната карта пък е отколен блян на иманярите. Смята се, че е подписана от самия Вълчан войвода и отец Марин. На нея са начертани и точните указания на маршрута – тръгва се от Троянския манастир право нагоре, върви се срещу течението на река Черни Осъм и след около четири часа ходене се стига до Чаушов дол.

Точно над него, по залез слънце, високо на скалата, е имало издялан четвъртит камък, за който са били нужни 250 души, за да го качат чак до там. Точно под него, на полянката, е имало засаден нарочно люляк, под който е била направена пътека. Тази пътека отвеждала до тайна пещера, използвана още от латините, когато нахлули по тези земи. Там било зазидано имането с дувар и камъни, а пътеката била пресечена, за да не може никой да открие богатството.

Естествено, тази легенда през годините е отвела хиляди търсачи на богатство до указаното място. Нито един от тях обаче не успял да открие съкровището. Самата карта също на този етап е по-скоро легенда, затова иманярите продължават да я търсят със същата упоритост, с която търсят и имането.

Легендите пък разказват, че златото на войводата се пази от три вещици, които го държат скрито от хорските очи. А над него тежи проклятие, което дебне всеки, който се осмели да го потърси.

Говори се, че през 20-те години на XX век експедиция от Франция навлязла в тунелите, водещи към богатството, и никога повече не се появила. Около половин век по-късно, през 70-те години, родното БКП изпратило хора да ровят за златото на Вълчан войвода. Те започнали да дирят с металотърсач и да разпитват местните. Стигнали и до бай Яне, който им разказал, че като дете се запознал със съратник на страшния хайдутин. Той му разкрил къде точно е съкровището. На следващата сутрин, като отишъл при тях, намерил само огромен трап. От хората нямало и следа.

Нишаните

Естествено, както с всяко заровено съкровище, до имането на Вълчан войвода водят нишани, които той, заедно с жена си Фатме и поп Мартин, направили из цялата планина. За да им бъдат ориентир за местоположението на пещерите, в които скрили златото и скъпоценностите си. Един от тях е скрит в улея в дроздовата дупка. Другият, „баш нишанът“, както го нарича поп Мартин, е върху кожа, скрит под земята.

Точно както съкровището обаче, нишаните все още не са открити от никого, въпреки множеството опити това да се случи. Според по-възрастните, народът ни все още не е узрял, за да открие огромното богатство и завета на войводата. 

Мечтата за Освобождение

Смята се, че навръх Петровден най-личните войводи се събрали на Чемерикова поляна, където съединили четите си и взели решение да натрупат богатства, с помощта на които да освободят България от османското иго. Именно Вълчан бил избран за главен предводител, а негова дясна ръка станал начетеният поп Мартин. В продължение на седем години двамата предвождали четата, с която унищожавали всички римски знаци по пътя си и ги сменяли с хайдушки. Помагали им петима италиански професори, седем каменоделци и двайсет турски учени.

Когато поставили всички нишани, те избили свидетелите, за да не издадат тайната, след което още десет години пренасяли богатствата и ги скрили в различни пещери из Балкана. След това проводили пратеници до руския цар, за да измолят войска и обещали лично да платят – по един фес с жълтици за войниците и по два - за командирите им.

Ако се вярва на легендата, руският цар изпратил пратеници в България, на които хайдутите показали богатствата си, за да ги убедят, че могат да платят. По същото време обаче избухнала Руско-турската освободителна война и нещата се провалили. Четата се разтурила, най-вероятно след предателство, а поп Мартин, останал до последно верен на Вълчан, се погрижил никой да не остане жив, за да умре и тайната на богатството с тях. 

Има ли проклятие?

Мистерията около съкровището на Вълчан войвода неминуемо е довела до легенди, в които се говори, че имането е пазено от магия. Това се дължи на факта, че въпреки многото опити, богатството до ден-днешен не е открито. Най-популярната история разказва, че хайдутинът нарекъл златото за определени цели. И всеки, който го открие, но го използва за друго, не по предназначение, ще бъде сполетян от проклятие. Граничещи с приказното са историите, че три вещици пазят имането.

Разбира се, прагматиците са убедени, че в цялата легенда няма нищо магическо, а невъзможността за откриването на златото си има съвсем логично обяснение. А то е, че всъщност имането вече е било открито. Това най-вероятно се е случило през 70-те и 80-те години на миналия век, когато управляващите постоянно организираха експедиции за откриването на разни съкровища и това на Вълчан е едно то тях. Бивши служители на ДС разказвали, че съкровище наистина е имало, но то е било изтъргувано с цел покриване на национални дългове.