Христос воскресе!
Христос Воскресе! Воистину воскресе!
Възкресението Христово е най-великото събитие на света и затова христяните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и тържество на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е тържество, смисъл и основа на нашата вяра: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра”, говори Христовият апостол (1Кор. 15:14).
Ако нямаше Възкресение Христово, не само че нямаше да има християнство, но и самата вяра в Бога, в силата на доброто и истината би била повредена, би бил загубен смисълът на живота. Ако не бе възкръснал умъртвеният Христос, не само че нямаше да има спасение чрез Него – защото смъртта и безсилието на кого могат да помогнат – но нямаше да има в историята по-лошо тържество и по-зла насмешка на злото над доброто, на дявола над целия светъл и идеален свят, както в дните, свързани с Голгота и въобще с целия земен живот на Господ Иисус Христос.
Нямаше да има по-силен и неотвратим за безпросветното отчаяние, защото, ако и този Праведник се окажеше безсилен, ако тази Велика Личност бе изчезнала в бездната на небитието, то ние или всеки друг какво бихме очаквали и за какво бихме се приготвяли? Не би ли бил тогава човешкият живот само една „пуста грешка” (според Лермонтов) или – според сполучливия израз на великия християнски писател Достоевски – един „дяволски водевил” , игра?...
Евангелията говорят, че от прободеното ребро на Господа изтекли кръв и вода. От медицинска гледна точка това явление говори за парализа на сърцето, т.е. за безспорна смърт. Но дори и да беше останал жив, у Иисус Христос, при недостатъка на въздух вследствие на плътно обвитата и пропита с аромати плащеница, прекратяваща достъпа на въздух, животът би се прекратил. Иисус Христос е бил слаб и измъчен и едва ли е бил в състояние да помръдне камъка, да възпроизведе вик и чукане, с което да изплаши стражата. Евангелията достатъчно подробно говорят за Христовите беседи: за радостта, с която Той изпълнил сърцата на Своите ученици, много повече, отколкото преди смъртта, когато обхождал села и градове и т. н. Прилича ли всичко това поне малко на опомнил се човек от припадък или смъртно болен летаргик?
Наистина това бил жалък и изнурен болен, по отзивите на специалистите, който не е способен да направи две крачки с прободените си нозе, нито да вземе нищо в ръце, които са в същото състояние. Дори такъв противник на Христа, какъвто е Щраус, справедливо отбелязва, че подобен полумъртвец по-скоро може да разочарова, отколкото да вдъхнови такава могъща вяра, облетяла целия свят, покорила и най-силните царства, пробудила ентусиазъм на поголовно мъченичество у всекиго, който Го е видял – психологически е невероятно и невъзможно. Убедеността във възкресението на Иисус Христос апостолите запазили за цял живот. Ако това възкресение би било мнимо, то рани или късно би последвала действителната смърт на Иисус Христос, която би прекратила всяка дейност и намерения на апостолите. Точно обратното. Те с такава увереност и сила излезли на проповед, каквито не съществували у тях, докато бил жив Христос...
Иисус Христос се явил на жените мироносици, на Петър, Лука и Клеопа, на десетте ученици, на единадесетте, дори на 500 вярващи и най-накрая на св.апостол Павел ...Как всичките те можаха да се измамят? Нима всред тях не се намери нито един човек с трезв и ясен ум, със здрави чувства и здрави нерви? Както потвърждават специалистите, халюцинациите по-често биват зрителни или слухови усещания, по-рядко се случва съединение между едните и другите, а съвсем редки са халюцинациите в областта на религиозните чувства и осезания. За да халюцинират заедно, в един и същи момент, всички тези три чувства макар и в по-малка степен у десет, единадесет човека и дори у 500, при това някой си да е поглъщал печена риба и мед, както говори Евангелието (Лука 24:42), такива халюцинации историята все още не знае.
И така, апостолите наистина видели възкръсналия Господ: историческият факт на Възкресението е без съмнение. Рационалистите не могат да разклатят евангелския разказ. Те само се опровергават един друг, а понякога и само отркито признават своето безсилие да се борят против Христа. Немският учен Де Ветте, който в течение на десетилетия бил начело на рационалистите, на смъртния си одър осъзнал, че „Събитието Възкресение, макар начинът му на извършване да е покрит с непроницаем мрак, е в действителност толкова несъмнено, както и смъртта на Цезар”. Когато полурационалистът Неандер прочел признанието на Де Ветте, сълзи бликнали от очите му. След това Неандер се заел с ново основно излседване на историческите доказателства за Христовто Възкресение и също го приел.
И така, Христос възкръсна от мъртвите. Най-силното доказателство за факта на Христовото Възкресение е този грандиозен прелом, който Той извърши в апостолите, а чрез тях в цялата вселена. На него се дължи цялата култура и през последните две хиляди години. Тази култура можела ли е да бъде поддържана от мечтата на 13 фантазьори? Те изменили цялата история. Без Христовото Възкресение ние нямаше да имаме никакво християнство и никаква християнска култура. Историята на света би възприела съвършено друго направление. Без живителни сили на християнската вяра древният свят би се разложил и загинал. Не е възможно да допуснем, че празното въображение е могло да донесе на себе си толкова велики и добри неща...
Имен ден празнуват: Анатоли, Анатолий, Велко, Величко, Велислав, Велин, Вили, Вельо, Аврора, Величка, Велка, Деница, Зора.