Днес след петгодишно мълчание отново заби металическото сърце на Пловдив - Часовниковата кула. Съоръжението на върха на Дановия хълм (Сахат тепе) многократно е потъвало в тишина през петвековния си живот, и после в ръцете на майстори-часовникари отново се е събуждало, и е започвало да отмерва пулса на града. 

Градският часовник се е разполагал в подножието на хълма още в античната епоха. През 1920 г. при събаряне на къща на главната улица "Княз Александър" строителите се натъкнали на ценни находки от римско време - мраморна плоча, която е била част от циферблата на слънчевия часовник.

Започналите разкопки изваждат наяве още свидетелства, от които става ясно, че там е имало храм на Афродита. Вероятно оттам идва и древното име на тепето Хълм на любовта или Венерин хълм. Друго негово древно название е Хълм на Орфей.

Една от плочите съдържа посвещение от неизвестен римски гражданин, който обявява, че е съградил слънчевия часовник в чест на императорите Луций Септимий Север, царувал в периода 193-211 г., и неговия син Каракала (211-217 г.).

Слънчевият прибор е бил поставен на южната стена на сграда, в която се е намирал водния часовник (клепсидра) на Пловдив. Историците смятат, че той е бил построен през 161 г. Водните часовници са били прочути в древността - Платон е поставил първия в Атина, а Сципион - в Рим. 

Часовниковата кула на Сахат тепе се е виждала отдалеч преди строителството на високи сгради да я засенчи

Часовниковата кула, която се извисява на Сахат тепе, е построена в периода 1578-1611 г. Първото сведение за нея дава френският пътешественик Льо Февр, посетил Пловдив през 1611 г.: "На другия хълм има часовник, който денонощно отброява часовете по френски".

12 години по-късно друг странник - Хенрих Ранцовен, забелязал следното: "Околностите на този град са доста хубави. На първия хълм се намира една кула, а в нея часовник, излязъл от употреба и спрял". По някое време часовникарите са го поправили, тъй като османският пътешественик Евлия Челеби при гостуването си през 1651 г. в града на седемте тепета пише, че ударите на часовника били страшни.

Първият механизъм бил изработен от италианския майстор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. 

Съседният по-малък хълм се е наричал Топлар тепе и там е имало топ, вързан на верига за скалата. На пост до оръдието е стоял страж, който следял за пожари в града и известявал населението с топовен изстрел (а по-късно с камбанен звън), че някъде са лумнали пламъци.

Салюти се произвеждали и при големи градски празници. На върха е имало и сграда с цилиндрична форма, в която е бил разположен барутният погреб.

Илюстрация: Ретро Пловдивъ

Външният вид на Часовниковата кула се е променял няколко пъти през последния век и половина

През 1882 г. Градският съвет поръчва нов часовник, който се доставя от Виена. Няколко десетилетия той служи на пловдивчани, но един ден стрелките му замират и е положен в мазето на Етнографския музей. "Никой не вярваше в точността на часовника и никой не сверяваше джобния си часовник с него", пише Никола Алваджиев в бележитата си книга "Пловдивска хроника". 

В началото на миналия век Хълмът е кръстен на известния възрожденец, книгоиздател и кмет на Пловдив Христо Г. Данов. 

Подстъпите към тепето постепенно започват да обрастват с постройки. На югоизточния му скат се появяват  Домът на изкуството и културата (днес - радио "Пловдив") и дружество "Тракийски юнак" (днес - БНТ). Построени са Павилионът на скаутите, подарен от цар Фердинанд през 1925 г., и Домът на певческото дружество през 1928 г. 

По-късно към тях се прибавят и лятното кино "Орфей" и телевизионната кула. Часовниковата кула се е виждала отдалеч преди да започне строителството на високи сгради и се е утвърдила като символ на града, възхваляван от всички посетили го пътешественици. Затова и "Plovdiv Time" го избра за свой символ. 

И днес Сахат тепе предлага живописни гледки към всички квартали на Пловдив е е предпочитано място за разходки и веселби.

Ученици от училище "Христо Г. Данов" поднасят цветя пред паметника на своя патрон в подножието на Дановия хълм 

Китният павилион под върха е разрушен през 1970-те

Изглед от Сахат тепе към река Марица

Някога на върха е стоял страж, който с топовен изстрел е известявал населението при пожар