Визитата на помощник-директора на ЮНЕСКО у нас Ернесто Отоне ни дава повод за разкажем за обектите в индикативната листа за световно културно и природно наследство. 16  са обектите от България - 11 са културно наследство и 5 природно. Това са Епископска базилика и късно антични мозайки в Пловдив (29.01.2018г.), Граници на Римската империя – Дунавски лимес (1.04.2016 г.), Царски некропол на Севтополис – сериен обект, разширение на обект Казанлъшка тракийска гробница (26.02.2016 г.), Старият Пловдив (2004 г.), Тракийска гробница със стенописи край с. Александрово (2004 г.), Античен град Никополис ад Иструм (1984 г.), Бачковски манастир (1984 г.), Късноантична гробница в Силистра (1984 г., Пещера „Магурата” с рисунки от бронзовата ера (1984 г.), град Мелник и Роженски манастир (1984 г.), Две неолитни селища до Стара Загора със запазен интериор и покъщнина (1984 г.)

Три от тях са свързани с Пловдив и региона, но реално серийният обект „Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол”, е единственият, за който през последните години се работи активно за вписване в листата на световното наследство. Как и защо някои от предложенията се движат, а други са „замръзнали” от много години в Индикативната листа?

От 2012 г. датира и идеята Пловдив да заложи на своето мозаечно наследство. Това е време, в което се работи по Малка Базилика и се чертаят планове за епископската базилика на Филипопол. Общината дори изкупува обратно частния имот, върху които се простират границите на някогашната мащабна сграда и изисква от държавата да предостави друг имот, който е на Министерство на културата. В последствие идва и решението да премахне пътната артерия пред Католическия храм.

В България пристигат и световноизвестни експерти, които съвместно с българския екип обсъждат различни казуси, свързани с консервацията на мозайките. Обектът е представен и в централата на ЮНЕСКО в Париж от министъра на културата, кмета на общината и председателя на фондация “Америка за България“, която е партньор при изпълнението на проекта.

Тогава се взема и решение новата пловдивска кандидатурата да бъде на серийния обект „Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол”. От Националния институт за недвижимо културно наследство, Министерството на културата и Общината  задвижват процедури – на всеки от обектите е даден или актуализиран статут на единична недвижима културна ценност, изготвени са режимите за опазване на серийния обект. В процеса на подготовка на документацията международни експерти съветват българския екип да не обвързва кандидатурата по никакъв начин с тази на „Старинен Пловдив”. Това обяви проектантът арх. Милена Крачанова по време на представянето на проекта в Специализирания експертен съвет за недвижимо културно наследство.

Дали пловдивското наследство все пак ще покаже времето и конкретните действия , ще покаже времето. Най-важно на този етап е бъде съгласувано задание за възлагане на План за управление на обекта. То следва да се утвърди от СЕСОНКЦ и министъра на културата, а после да бъде възложено на мултидиспилиранен екип. Едва след като започне прилагането му и бъде осъществен мониторинг може да се приспъти към разглеждане на най- новата българска кандидатура.

Това не е никак лесна задача показва опитът на страната ни, имайки предвид на Несебър. Както и спецификите на местното законодателство, като и вземането на решение за бъдещото управление на мозайките в подлез „Археологически”.

Ако мине по вода, българската държава ще има трудната мисия да подготви официалното представяне, но и да използва дипломацията като оръжие, за да убеди страните членки в значимостта на груповия обект.

Ако влезе в Листата на световното културно наследство, паметникът ще бъде следен зорко както по отношение на  опазването му, така и за управлението, към което ЮНЕСКО има най-големи очаквания от нас. Вписването в списъка едва ли ще донесе средства за опазване на обекта, но това е  въпрос на имидж и за Пловдив, и за България. Част от него градът вече усеща и чрез привличането на най-голямата конференция на експертна общност по опазване на мозаечното наследство в света.

Ето как е представена кандидатурата:

БАЗИЛИКИТЕ И КЪСНОАНТИЧНИТЕ МОЗАЙКИ НА ФИЛИПОПОЛИС

Кандидатурата е внесена на 29 януари 2018 г.  от Министерството на културата на България.

Серийният обект „Епископска базилика и късноантични мозайки от Филипополис, римска провинция Тракия” се състои от три недвижими паметника на културата: Епископска базилика, Малка базилика и Късноантична сграда „Ейрене”, които са построени и функционирали през 4-6 век. Градът е стратегически разположен на кръстопътя на Европа и Мала Азия, в средата на Тракийската низина, около седем уникални хълма. Той е един от най-старите постоянно обитавани градове в Европа, много по-стар от древна Троя.

През годините при археологически разкопки са открити останки от древния Филипопол, благодарение на които са открити  крепостни стени, форумен комплекс с одеон в северния му край, театър, стадион, акведукт, няколко раннохристиянски базилики и др. Тези паметници са изцяло или частично запазени на място, за да бъдат интегрирани в средата на съвременния град. Подовите мозайки от древен Филипопол, които вече са разкопани и проучени, са от два основни периода: 2-3 век и 4-6 век. Мозайките от първия период са принадлежали на терми и представителни сгради и имат привкус на западно влияние. За разлика от тях, раннохристиянските базилики, резиденции и частни домове от втория период носят влиянието на източните раннохристиянски центрове. Мозайките са консервирани, изследвани и публикувани в различна степен.

Епископската базилика на Филипопол

Епископската базилика на Филипопол е открита по време на спасителни археологически разкопки, проведени от 1982 до 1986 г. Тя се намира на изток от Форумния комплекс на древния Филипопол и на юг от съвременната католическа църква „Св. Лудвиг”. До 2002 г. около половината от сградата е проучена, а през 2016-2017 г. е напълно разкрита.

Представлява трикорабна базилика, с апсида на изток и нартекс и атриум на запад. Т има пищен архитектурен интериор и мозаечни подове. Дълга е около 83 м и широка 36 м, което я прави най-голямата базилика от 4-6 век в България и една от най-големите на Балканите.

Базиликата е достъпна през пет входа от запад - три към наоса, един към южния кораб и един към северния кораб. На място са запазени стилобатите между корабите, изградени от големи мраморни квадри, както и няколко бази, капители и фрагменти от колони. Корабите са разделени от ниски тухлени стени, покрити с гипсова украса и стенописи. В оста на наоса има масивен мраморен амвон. Доказателство за структурата на олтара е платформата в източния край на наоса, която е заобиколена от мраморен олтарен параван, като по този начин отделя презвитерия.

Базиликата е построена върху бивши монументални сгради и някои от техните структури са археологически проучени. По време на строителството на запад от атриума специално е изградена широка улица, водеща до късноантичната сграда „Ейрене”. Базиликата е функционирала до края на 6 век, а през Средновековието върху нейните руини е построен християнски некропол.

Подовете на трите кораба, нартексът и атриумните портици са покрити с мозайки с обща площ над 2000 кв.м. Стратиграфските проучвания, извършени по време на консервационните работи, идентифицират три пласта, положени един върху друг.

Първият е изграден от розов хоросан, определен от монета на император Лициний I (308-324), намерена в него. Вторият е съставен от мозайка, положена на няколко етапа между средата на 4 и началото на 5 в. Първо е положена мозайката в наоса, а по-късно мозаечните подове на двата странични кораба, апсидата, нартекса, портиците и помещенията в южния портик.  Последният пласт покрива по-ранните мозайки. Положен е между края на 5 и средата на 6 век.

В документацията подробно са описани и мозайките в трите различни периода и са оформени в три групи.

Епископската базилика на Филипопол е уникална по мащаб, архитектурен дизайн и декорация и е един от най-представителните раннохристиянски обекти. Предоставя безценна информация за историята на ранното християнство и формирането и развитието на християнското изкуство на Балканите и в Европа. Неговата универсална историческа, археологическа, художествена, научна и обществена стойност е безспорна.

Малката базилика на Филипопол

Малката базилика е открита при спасителни археологически разкопки, проведени в центъра на Пловдив от 1988 до 1989 г. Намира се в източните покрайнини на укрепения Филипопол, в непосредствена близост до крепостната стена и източно от Епископската базилика на Филипопол.

Представлява трикорабна базилика с апсида на изток, добавен параклис на юг и подове, украсени с полихромна мозайка. Сградата има два строителни периода от 5-6 век, през които запазва външните си граници. През втория строителен период е обновен интериорът, повдигнато е подовото ниво, изграден е мраморен амвон, изграден е синтрон и е оформен притвор. В североизточния край на сградата е добавен баптистерий с кръстообразна пискина и мозаечен под.

Подът на базиликата от 5 век е покрит с полихромни мозайки, изобразяващи предимно орнаментално-геометрични и флорални изображения. В кораба пред олтарния параван има ктиторски надпис. По епиграфски данни надписът е посветен на Василиск и семейството му. ФлавийВасилиск, върховен главнокомандващ на тракийската армия през втората половина на V век. Той е имал резиденция във Филипопол, а през 475 г. става император на Източната Римска империя.

Мозайката в баптистерия е положена през 6 век върху по-ранен тухлен под. Изобразява изящните полихромни фигури на два елена и няколко гълъба, които заедно с рибата представят сцената на Извора на живота. Със своята кръстовидна писцина (басейн) и живописни фигурални изображения, баптистерият (постройка за кръщения) е единственият засега паметник от този род в България, който е консервиран и експониран.

Произведени от местни работилници, мозайките са подобни на тези от Епископската базилика, жилищната сграда на Ирини и други обекти от Филипопол и имат висока художествена, историческа, научна и изложбена стойност.

 Късноантичната сграда „Ейрене”        

Открита е при спасителни археологически разкопки през 1983-1984 г. Намира се в центъра на днешен Пловдив, североизточно от Форумния комплекс и северно от Епископската базилика. Сградата, заедно с части от античната улична мрежа, е запазена и изложена на място в съвременен пешеходен подлез „Археологически”.пКъсноантичната жилищна сграда е имала представителна част и битови помещения. Представителната част е перистилен двор, заобиколен от портици и няколко стаи с полихромни мозаечни подове, датира от 4-6 век.

С обща площ от 160 кв.м мозайките изобразяват различни геометрично-орнаментални композиции, наситени с флорални и фигурални изображения. Поредица от поздравителни надписи водят посетителя в обекта. Подът на приемната е покрит с богато орнаментирана полихромна мозайка, чиято централна точка е женски образ, олицетворение на богинята Ейрене, с надпис EIPHNH.

Мозайките датират от два основни периода на строителство. Към първия период се отнасят тези в триклиниума и южния портик. По-късно са положени тези в антрето, източния портик и таблинума. Мозайките изобразяват предимно геометрични модели, характерни за късната античност в източните римски провинции. Според палеографското изследване на надписите, най-ранният, направен около втората половина на 4 век, е надписът EIPHNH от двете страни на женското изображение.

Доказателство за важното място и роля, която собственикът на сградата „Ейрене“ играе в живота на Филипопол, е специално изградената до сградата на Епископската базилика улица „кардо“, като пряка връзка между двете сгради.