Часовниковата кула на пловдивското Сахат тепе е сред най-старите в Европа, а на Балканите изпреварва дори градове като Солун, Цариград и Одрин. Мястото й на тепето е още от времето на Римската империя. Кулата се издига на възвишението, официално наричано Данов хълм на името на големия възрожденски деец Христо Г. Данов. Всички пловдивчани обаче наричат мястото Сахат тепе, което в превод от турски език означава Хълм на часовника.

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, днешният Данов хълм е именуван Часовият хълм. Мястото е било познато с това име още на древните византийци и римляни. В онези години на източните склонове на тепето имало воден часовник, на върха на хълма - точно там, където някога бил храмът на Венера. Имало е и слънчев часовник, потвърдили археолозите, които открили останки от двата часовника при изкопни работи в района през 1920 година.

Изграждането на подобни съоръжения било обичайна практика за византийците. Водните и слънчевите часовници им служели за отмерване на времето - с тях, например, определяли часовете за църковна служба.

Първата часовникова кула на Сахат тепе е под формата на дървена конструкция с часовников механизъм, вдигнали я около 1578-1611 г. Денонощно се пазела от страж, който следял къде в града има опасност да пламне пожар. За целта до кулата имало топ, вързан за верига и халка, забита дълбоко в скалата. Гърмели всеки път, когато някъде лумнат пламъци. По това време на върха на тепето имало и масивна сграда с цилиндрична форма. В нея била барутчийницата и тя била строго охранявана, затворена с масивна врата. 

 Часовниковият механизъм изработил италианският конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден - точно по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 година, пише: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”. 

В началото на XIX век пожар унищожил напълно дървената конструкция на кулата. През 1809 г. вдигнали нова кула - този път от камък. Тя е конусовидна и висока повече от 17 метра, досущ като морските фарове. А през 1883-а местните управници поръчват от Виена нов часовников механизъм. През смутните 40-те години на ХХ век механизмът спира да работи - грижовни пловдивчани го демонтират, после следите му се губят. 

След време стар майстор от Карнобат е поканен да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично. И огромна физическа сила, понеже тежестите на часовника са над 100 килограма.

Към днешна дата часовниковата кула на Сахат тепе е облечена в нови дрехи. След период на реставрация и ремонт на покрива, който бе компрометиран на няколко места, днес една от забележителностите на Пловдив се издига внушително на хълма и е възвърнала блясъка си. Той се подчертава и от художественото осветление, което я красиза радост на пловдивчани и гости на града.