Комисия от експерти, назначена от Националния институт за недвижимо културно наследство, ще обследва стенописите в църквата „Св. Архантели Михаил и Гавраил” в Бачковския манастир. Това решиха членовете на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности на последното си заседание.

Те обсъдиха становище, внесено от реставратора Владимир Цветков, допълнение на съгласувания през 2016 г. проект за реставрация на стенописната декорация на църквата,  което изисква демонтиране и реставрация на компрометирани пластове от стенописите в църквата.

„ Първият проект визираше стенописите от 19 век и към него бях добавил приложение за проучване на по-старите стенописни периоди.  В съгласувателната документация от Министерството на културата също бе препоръчано да се направят проучвания на по-ранните стенописни периоди, тяхното състояние и в каква среда се намират”, разказа Цветков.

Той отбеляза, че в църквата са правени предварителни проучвания през 70-те години на 20 в. от Борис Коларски, а след това и от Петър Попов. Всички тези сонди са били в ниските регистри, около цокъла или най-много в зони, до които човек може да стигне със стол.

„Църквата не беше проучена във височина. Точно това беше извършено през 2019 г. Направени бяха сонди във височина и се установи, че почти цялата  стенописна повърхност на интериора е изписана през 14 век, според работната хипотеза, която стъпва на намерени детайли. Това се явява междинният стенописен период в църквата. Първият се открива само в двата прозореца и вратата”, каза Цветков.

Той отбеляза, че идеята на допълнението към документацията е да се работи проект  превантивно, тъй като:  „ Имаме една система от мазилкови грундове, които създават предпоставки за сериозни загуби. Какво имам предвид – грундът на по-ранния стенописен период е в едно много тежко състояние, с висока степен на ерозия и с една доста слаба или нарушена връзка с градежа. Върху него е нанесен слоят на изписване от 19 в., който се състои от две мазилки и при насечката, която са правили през 19 в., връзката между грунда и градежа още повече е повредена”.

Реставраторът Цветков допълни че: ”Положените през 19 век мазилки са много дебели и много тежки. На места доста добре са хванали на по-стария живописен период. Това създава предпоставки за падане на доста големи фрагменти, още повече, че има и пукнатина – над южния прозорец. Тя е и отвътре и отвън, тоест може да се каже, че е конструктивна. Има пукнатина и на северозападния пандантив. Има добавени тежки елементи върху дървени конструкции, които вече са компрометирани, по прозорците и вратата. Има избивани нови прозорци в олтара. Всичко това – без да съм специалист веродавен по конструкции, води до една голяма опасност от загуби. При едно отпадане заедно на трите мазилки, загубите ще бъдат необратими”.

Той предложи да се  разслои и да се свали 19 в. и да се обработи в ателие. Възложителят дори има намерение да направи нов архитектурен обем, за да експонира стенописите.

„Това вече е въпрос на допълнителен проект на съгласуване за експонирането на това, което е свалено, тъй като ние все още не знаем изцяло какво ще излезе отдолу”, отбеляза реставраторът и  разказа: „ Аз докато работех там, имаше две земетресения в Пловдивско. По време на едното бях в църквата и отгоре се сипеше материал. Никой не може да каже в момента какво може да провокира колабирането на тази система от грундове и мазилки”.

Решението за църквата  „Св. Архантели Михаил и Гавраил” провокира темата за проблемите в Бачковския манастир. 

Специалистите от СЕСОНКЦ отбелязаха, че проблеми има и в костницата, а и в други сгради на манастирския комплекс.  Така се стигна до решението да бъде назначена комисия, която да огледа и набележи стъпка по стъпка какво трябва да се предприеме за спасяването на паметника на културата. След това специалистите ще трябва да изготвят план за опазване и управление.

„Св.Архангели Михаил и Гавриил” е най-старата църква във вътрешността на манастирския комплекс. Останала е от основаването на манастира. Тя е двуетажна църква, каквито се срещат по това време, макар и не много често. Първият етаж е засводена галерия, която, както показаха разкопките в началото на 80-те год. на ХХ в., е била свързана с по подобен начин решения нартекс на старата Бакурианова църква. До настоящия необичаен вид се е стигнало при построяването на сегашната главна църква в 1604г., когато олтарната апсида на „Св.Архангели” бива вписана в притвора на главната. Двете църкви се оказват свързани и „Св.Архангели” се явява в известна степен и като надвратна църква на по-голямата „Успение на св.Богородица” – западният вход на последната е точно под олтарната част на „Св.Архангели”. Самият храм посветен на арх.Михаил и арх.Гавриил е на втория етаж и е от типа кръстокуполни еднокорабни църкви. Размерите му са: 10х7м. Към църквата вероятно по-късно е бил добавен сегашният малък притвор и тя също така изглежда е била свързана с някакъв мост или платформа със западното крило на манастира и е служила като зимна църква.

В нея е запазен стенопис от 1843г., също от майстор Моско Одринчанин. Под него има още няколко слоя неразкрити стенописи, изключение прави един малък участък с открито при ремонта на прозореца изображение на цъфтящ кръст, вероятно от ХІ-ХІІв.

Пространството на колонадата на първия етаж – надлъжният цилиндър и дъгите на арките са покрити със стенописи от 1841г., правени от Захари Зограф. Онагледени са някои от известните притчи на Новия завет – за Бедната вдовица, Бедния и богатия Лазар, Жениха и невестите и някои други. Всички изображения са били заплатени с дарения от жителите на околните на Асеновград села. Върху вътрешната страна на югозападната колона в цял ръст е изобразен Алексий І Комнин, императорът, според някои източници, е бил първият ктитор на храма. В същото пространство, точно пред западната врата на главната църква, в 1905г. са направени разкопки и са открити два гроба с кости, за които се приема, че са на патриарх Евтимий, по-късно находката е разкритикувана. Намереният надпис с името на Евтимий не отговаря на правописните норми от началото на ХІVв., костите са от няколко скелета. Най-вероятно става дума за препогребване по време на голямата реконструкция на манастира в началото на ХVІІв. Това, разбира се, не изключва възможността, между тях да има и кости на светия патриарх, разказва сайтът на Бачковския манастир.