Специализирана интердисциплинарна работна група, назначена от Община Пловдив, да направи обстойно изследване на Епископската базилика и късноантичната вила "Ирини" и да установи причината за застрашаващата мозайките влага. Това реши на свое заседание Специализираният експертен съвет за недвижимо културно наследство към министъра на културата. Основната задача на експертите бе да коментират и приемат проектите "План-програма за аварийна и последваща консервация и реставрация на подови мозайки в "Ирини" и "План-програма за превантивна и поддържаща консервация на подови мозайки в "Епископската базилика на Филипопол".

След проф. Кантарева презентация "Опазване на мозаечното наследство в обектите "Късноантична сграда Ейрене" и "Епископска базилика на Филипопол" представи зам.-директорът на Археологическия музей в Пловдив Десислава Давидова. В разработката специалистите от РАМ се спряха детайлно на дългосрочните промени и рискове, на които са изложени мозайките и начините да се търси мащабно решение, а не просто палиативна поддръжка.

"Цялата прилежаща зона на двата обекта е с високи подпочвени води. Те се стичат надолу от Античния театър до подножието на хълма. Такива са констатирани при редица археологически разкопки в района. Епископската базилика от своя страна се явява най-ниската точка на тази зона и акумулира цялата тази вода. Допълнителен проблем се явява остарялата ВиК инсталация и постоянните течове", каза Давидова и допълни, че при последното посещение в "Ирини" са констатирани сериозни увреждания, обусловени както от местоположението, така и от адекватни мерки по поддръжката. Не е ясно и дали при изграждането на подлез "Археологически" е положена подходяща система за дренаж или хидроизолация. Констатирана е липса на правилен климатичен контрол, използване на вентилатори, които засилват разрушението, липсва мониторинг. Отчетени са сериозни отклонение във влажността в различните части на помещението. По отношение на Епископската базилика екипът констатира, че в северния кораб има проблем с отводняването, а при мозайки, експонирани in situ завишената влага води до риск и загуба на информация за недвижимата културна ценност.

Според специалистите "Ирини" се намира в зона с изключително засилен уличен поток и мозайките са уязвими и от серния диоксид, който е по-тежък от въздуха и пада ниско, прониквайки надолу. Това не е основният проблем, но той катализира останалите. Давидова показа кадри, че при приемането на обекта от концесионера през 2023 г. състоянието на мозайките е добро, но в последствие там са се получили надигания на пластовете в цели сектори. Освен обдухването с вентилатори и влиянието на външното замърсяване премахването от страна на предходния стопанин "Тракарт" на стъклена стена е допринесло проникването на влажен замърсен въздух отвън. В сградата са констатирани хронични течове в зоната на експонираната мозайка. Изключително нестабилният климатичен режим благоприятства отлагането на соли - в една част от пространството влагата е 33 процента, в друга - 58.

"И "Ирини", и Епископската базилика се нуждаят от превантивна консервация и реставрация, но като част от цялостна концепция и програма за устойчивото им и дълготрайно опазване. Защото използването на вентилатори не решава комплексния проблем. Важно е да се намерят причините за влагата и ако е възможно, да се отстранят. Необходимо е много специалисти да се включат в трайното решаване на проблема, защото иначе вървим към загуба на оригиналния материал. Проектите на проф. Кантарева имат качества, но е важно да се изготвят графики, в които да се отразява влажността. На тяхната база да бъдат направени анализи как се влияят различните породи камъни, използвани в мозайките", каза още Давидова и допълни, че само конкретната и детайлна информация и анализ трябва да бъдат основа на анализ и вземане на правилни решения.

Тя подчерта, че в някои случаи е по-добре мозайките на място да бъдат демонтирани, в случай, че са застрашени. Посочи и че в програмата на проф. Кантарева липсва и дума за евентуално археологически проучване на по-долните пластове и като цяло планът не представя дългосрочна стратегия, а само превантивни мерки.

"Епископската базилика е предоставена за стопанисване на Общинския институт от 2020 г. Мозайките там са поддържани по програма, подобна на тази, която обсъждаме сега. Има едно хронично повтарящо се действие всяка година, но няма решение на големия проблем с влажността. Проектът за сградата е слаб. Още през 2015-2016 г. бе ясно, че има теч в северната част откъм католическата църква. Сградата няма естествена вентилация, няма и добри дренажни съоръжения. Същото е положението и с "Ирини", даже и по-тежко. Отгоре тече вода и я събират в кофи. Колко години ще продължава това - 5, 10, 100? Спешно се налага изготвянето на план-програма за управление на двата обекта, където да се изработи и проект за обезводняване", коментира и директорът на РАМ-Пловдив доц. Костадин Кисьов. Той припомни, че поддържащата консервация е вменена на екипа на Общинския институт, но не и да демонтират: "защото те си бяха позволили незаконно да го правят".

След него с коментар се включи реставраторът д-р Никифор Харалампиев, който отбеляза, че не вижда противоречие между двата проекта на Кантарева и анализа и предложенията на специалистите от РАМ-Пловдив.

"Не стана ясно Главна дирекция Инспекторат по опазване на културното наследство към Министерството забранил ли е почистването на мозайките. Смятам, че докато не се намери решение, е добре да се приеме представеният план. Ясно е обаче, че трябва да се реши генерално този проблем", каза Харалампиев.

Яснота внесе Екатерина Джумалиева от Министерство на културата: "Според чл. 71 от Закона за културното наследство стопаните на недвижими културни ценности са длъжни да полагат грижи. Несериозно е да се каже, че не е можело да направят нищо поради акта на ГД ИОКН. Няма оправдание, че не е полагана грижа през тези 10 месеца".

Тя изрази мнение, че предложената програма от Елена Кантарева трябва да бъде приета частично, както препоръчва Археологическият музей.

Арх. Лидия Станкова коментира, че: "перманентната поддръжка и предложените мерки трябва да се приемат като задължителни за Общинския институт, но те не решават проблема. Би трябвало да се изясни състоянието на дренажите, защото нямаме фактите. Необходимо е становище на интердисциплинарния екип".

"Проблеми с мозайките в Епископската базилика няма извън северната част, където дренажът е вътре заради близостта на Католическата църква. Всички други дренажи са извън сградата. Извън моите възможности като реставратор, а и като директор на Общинския институт е да изготвям инвестиционен проект за решаването на проблемите с влагата", коментира Елена Кантарева-Дечева.

Част от експертите като проф. Анелия Божкова заявиха, че ще се въздържат от подкрепа, защото има риск като много други неща у нас временните неща стават постоянни. Да се приемат мерки за аварийна консервация и реставрация, но не и дългосрочни решения.

Доц. Костадин Кисьов пък гласува "за" с аргумента, че с приетите план-програми ще стане категорично ясно, че екипът на "Старинен Пловдив" има правото да поддържа мозайките, но не и да извършва изкопни дейности, каквито могат да се извършват само след проект и под археологическо наблюдение.