На 4 април 1899 г. в Пловдив е роден Борис Грежов – филмов режисьор, един от пионерите на българското кино. След завършване на средното си образование заминава да учи машинно инженерство в Мюнхен. Там става ученик и асистент на режисьора Х. Прехтъл от известната филмова къща „Нордиск“. (По същото време за „Нордиск“ работи и Карл Теодор Драйер).

След завръщането си в България заснема своя дебютен филм, „Момина скала“ (1922). В този филм, освен режисьор и сценарист, Борис Грежов е изпълнител и на главната роля. Следва комедията „Весела България“ (1928) г. Филмът „След пожара над Русия“ по повестта на Панчо Михайлов „Под земята“ се счита за един от най-представителните български неми филми (1929). Въпреки претенциозното заглавие, сюжетът е съсредоточен върху романтичната любов между пернишкия миньор Алексей и жената на главния инженер в мините. Този филм е кинодебют на Константин Кисимов, който изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата. Константин Кисимов изиграва ролята на злодея и в следващия, най-известен филм на Борис Грежов „Безкръстни гробове“ (1931), по сценарий на Бончо Несторов.

Партнират му първите сили на Народния театър по това време – Кръстьо Сарафов и Елена Снежина. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: „Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят“.

В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС Александър Малинов.

Следват филмите „За родината“ (1940) и „Шушу-мушу“ (1941). През 1947 г. режисьорът отново се събира с Константин Кисимов, за да заснемат космополитната мелодрама „Изкупление“.

Борис Грежов е основател на филмовия отдел на фондация „Българско дело“ (1940). Автор на рецензии и критики в сп. „Кино“ и сп. „Нашето кино“, сътрудник на в. „Литературен час“. Един от издателите на сп. „Кинопреглед“. Заснел е редица кинопрегледи в периода 1941-1944, както и документалния филм „Той не умира“ (1949). Почива през 1968 г.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев