Кога безработният става безработен за първи в път в новата история на Пловдив? 

Можете ли да си представите всяка сутрин да станете без да знаете какво точно ще правите днес и да ходите някъде по улиците, за да си търсите работа? И то не просто някъде, а в центъра на Пловдив. 

Джумаята е предтеча на трудовата борса в Пловдив. За това свидетелства стара публикация в издание на вестник Пловдивски общински вести от 1926 година, в която се прокарва идеята за институционализиране на звено, което да се занимава с регистрацията на безработни и наемането им от предприемачи. Поводът за написването е нестабилен икономически период, в който безработицата е започнала да се увеличава драстично заради пробеми с тютюневата индустрия. 

"Сега, когато в Пловдив броят на безработните ще се увеличи благодарение преустановяването работата в тютюне­вите складове, мислим крайно време е борсата на труда да се организира по-ско­ро. Тая борса ще бъде последното убе­жище на хората на труда, които ще предпочетат оскъдицата, отколкото да станат жертви на социалната мизерия", пише във вестник Борба. 

Как обаче е функционирал пазарът на труда до този момент?

Всеки от нас е забелязал сутрин голяма маса работници да се събират на Джумаята и да чакат появата на работодател, пише в посветена на темата публикацията. По-голямата част от пловдивчаните, които в ранни зори са стъпвали на емблематичния площад, са били общи работници, но друга част са били занаятчий - зидари, ковачи, дограмаджии. Според архивната статия към 9 часа вече работницире се "намествали" на работа и "масата се разтуря".

Можем да гадаем как е изглеждал подборът на работници от работодателите. Пред нас наредени 100 човека и ние минаваме и викаме - търся дърводелец, например. Със сигурност в метода лъсват много пробойни и за работната ръка, и за хората, които ще я наемат. са били занаятчии - 

"Тоя, който е щастлив да на­мери работе за през деня, той е добре. Добре е и неговото семейство. Този, обаче, който не намери работа — той си отива унил вкъщи. Само той знае как го посреща неговата жена и дечицата му. В това семейство този ден ще има глад и лишение", това ясно описва положението от гл.т. на работника. 

По отношение на работодалеят, ситуацията на Джумаята също не е особена рационална. Шансът да не намери правилния работник, ако говорим за по-специфична дейност не е за подценяване. Едновременно с това е важно да се отбележи, че лицето пред теб не ти казва нищо за работната биография на човека, който ще наемеш. С други думи гаранция няма за никой.

Междувременно в България през 1925 година е приет Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица, но проблемът е, че той не е имплементиран на практика. Идеята идва малко по-рано в Англия, която през 1911 за пръв път започва да третира безработицата като социално осигурен риск. В този смисъл във вестника пише:

"Друго би било, ако в Пловдив имаше организирана една борса на труда. Инициативата за тази борса може да се вземе било от инспекци­ята на труда, било от търговската камара, би­ло, най-сетне, от общината. При наличието на специ­алния закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица, въпросъст с учреждаването на борсата на труда в Пловдивъ може да се счита разрешенъ. В тоя град по закана трябва да има бо­рса на труда"

Очевидно по това време в Пловдив вече се е формирала констелация от икономически, политически и военни фактори, която да обуслови нуждата генезисът на трудовата борса на Джумаята да прерасне в една организирана структура. 

Историческата необходимост изважда на дневен ред ползите и за двете съсловия - на човекът, разполагащ само със своята работна сила, който след няколко години ще бъде част от пролетариата, и от другата страна капиталистът, наемащия работна ръка. 

По отношение на работодателя се счита, че той ще може да има информиран избор за подбор на работниците, ще знае къде да ги търси, ще бъде обезпечен, че наетият работник ще върши добросъвестно работата си и че няма да напусне недовършил или когато му хрумне. С други думи се вкарва идеята за работно досие, в което да бъде отбелязвана регулярно трудовата заетост на работника, нещо като трудова биография, а от друга страна се прокарва идеята за трудови договорни взаимоотношения, като се пише, че работникът "ще е длъжен да спазва известни срокове и условия". 

Най-голяма ползва разбира се внедрява за самия работник, който, ако не е наснанен на работа, ще получава обезщетение от фонда „Общест­вени осигуровки“ за 12 седмици последова­телно или на прекъсвания. За да има право работника на това обезщетение — нуждно е само да е записан в борсата на труда и да внася ежедневно нищожна сума от 1 лев, това е лансираната идея. Допълнено е, че глав­ната тежест по издръжката на работника ще бъде поета от новообразувания със закона фонд „Обществени осигуровки.“ 

"Учредяването на борса на труда е от голяма полза и за работни­ците. Tе няма да бъдат изложени да стоят на Джумаята и да чакат да се яви работодате­ля. Всеки един работник се записва в специ­алното бюро за нестаняване и бюрото е, което се грижи за настаняването му на работа, работа, която да съответства на физическите му сили, да не е опасна за здравето му, нито за достойнство­то му" - такава мисъл за правата на работника е революционна за началото на 20 век.