Дворецът Кричим ще е безплатен за посещение. До 2-3 месеца бившият царски чифлик ще отвори врати за туристи. В момента се изготвят маршрути за обикаляне на обекта, подготвят се и част от помещенията в къщата, които да бъдат достъпни за гостите. Посещенията няма да са индивидуални, а групови с екскурзовод, защото имотът е над 300 дка и може някой от туристите да се изгуби, ако е сам.

„Нашата цел не е да печелим от входната такса. По-скоро сме се насочили към учениците – да им дадем възможност да се запознаят отблизо с различните растителни видове тук”, обясни днес инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападното държавно предприятие. Кметът на Стамболийски Георги Мараджиев пък посочи пред наш репортер, че общината ще финансира изграждането на паркинг и ще асфалтира пътя, който води до двореца. Това ще стане, след като приключи ремонтът на основната улица в Куртово Конаре.

Днес държавно ловно стопанство Кричим бе представено официално. Проявата бе в рамките на Седмицата на гората и се организира от Югозападното държавно предприятие, съвместно с Регионалната дирекция по горите в Пловдив. Ловно стопанство Кричим е най-новото териториално поделение на Югозападното държавно предприятие и му бе предоставено за безвъзмездно управление в края на миналата година с решение на правителството. По време на празника бяха връчени и наградите „Лесовъд на годината 2018 г.” и „Служител по контрола 2018 г.” за Пловдивския регион. На територията на ловната резиденция бяха пуснати фазани, след което управителят на комплекса Владимир Маринов показа на гостите основата къща, която е и единствената, строена от цар Борис III. Докато всички останали са строени от Фердинанд. Той разказа и за редките дървета и храсти в парка.

Точно до къщата допреди няколко години се е извисявала красива 33-метрова ела, донесена тук от лесовъда Константин Байкушев по заръка на цар Фердинанд. „За съжаление загина от гъбно заболяване и сме я подменили със същия вид”, обясни Маринов. Любопитно е, че в двореца има много входове – индивидуален, откъдето е влизал царят, вход за персонала, отделен вход за ловците, или т.нар. параден вход. От друго място пък влизали официалните гости на царското семейство, които били въвеждани направо в основното помещение. „Имало известни разногласия между архитекта и царицата по какъв начин да бъде построена къщата. Явно Йоанна не е обичала да влиза оттам, където са влизали ловците. И е накарала архитекта да направи входа, през който въвеждала гостите си”, посочва управителят.

Началото на обиколката в къщата започва от салона, в който ловците са оставяли пушките си. По онова време подът навсякъде е бил застлан с чипровски и котленски килими. Някои от тях са запазени и до днес, по-късно са добавени и други. По стените са окачени запазени автентични картини и копия на архивни снимки. На фотосите може да се види Елин Пелин, който често е гостувал тук. „Цар Борис, както и Тодор Живков по-късно в ловната си дружинка са имали хора от интелектуалния елит на страната и по този начин са следели какво става в страната. Друга колоритна личност, която може да се види на фотографиите, е професор Балабанов, известен със своята разсеяност. Или поне се е правел на разсеян”, смее се Владимир Маринов. На една от снимките е сестрата на Борис – Евдокия, с която царят се е появявал на официални събития преди женитбата си. На друга се вижда малката Мария-Луиза. До нея са подредени художествени фотографии, закупувани от семейството по време на обиколките из Алжир и Мароко.

Всички картини, мебели, сервизи и други ценни старинни вещи са инвентаризирани по закона за културното наследство с помощта на Стефан Шивачев и имат паспорт.  

Основаната стая в къщата е трапезарията. В старинен шкаф в средата се съхраняват част от сервизите, използвани от царското семейство. От трапезарията се влиза в кафе салона, а оттам – в хол с камина.

В няколко помещения са изложени и трофеи от времето преди 1948 г. Най-интересният е глава от лисица, отстреляна в лова, който Фердинанд устройва в стопанството в деня на подписване на Независимостта на България. „Всъщност организираната ловна дейност у нас, с развъждане и контрол на дивеча започва по времето на Фердинанд. Той довежда със себе си ловни специалисти. Интересен факт е, че той не е позволил да се убие женски глухар за Природонаучния музей в София, а е наредил да се донесе такова животно от чужбина, за да се запазят българските”, разказва управителят.   

На втория етаж са разположени спалните. Все още не е ясно кои помещения ще бъдат отворени за посетители. Възможно е част от предметите да бъдат изложени в други помещения, които подлежат на реконструкция. Целта е посетителите да добият представа не само за живота на царското семейство, но и на всички хора, които са били ангажирани с поддръжката. Тук са живеели постоянно 6-7 семейства професионалисти, които са се грижели за цветната оранжерия, царската зоологическа градина и всички сгради.

Паркът пък се простира на 260 декара с красиви фонтали, алеи и осветление. Бамбук, райска ябълка, японски палмолистен клен с нарязани листа, китайска метасеквоя, магнолии, дървено лале, японска вишна, внесена от Тодор Живков през 70-те години, дрян, чийто цветове наподобяват пеперуди, са само част от редките растения тук. „Навремето в парка е имало цветна фигура, оформена като петолъчка. Идвайки на почивка тук, Вълко Червенков бил неприятно изненадан и казал: На мен ли ще ми правите агитация тук”, разказва Владимир Маринов. В единия край на парка е запазена гранитна плоча и гроб на кобилата Жетва, която цар Борис е яздил на тържествата на връх Шипка. Уникално е и езерото с водните лилии, което се простира на площ три декари и на времето в него са плували и лодки.