Две къщи в Стария град са пред разпад и местната администрация е безсилна, защото собствениците не могат или не желаят да предприемат мерки.  За проблема PlovdivTime разказа преди години, но ситуацията продължава да е критична.

„Част от едната сграда се срути, намира се над ул. „П.Р. Славейков” (ул. „Панайот Волов”), на скалата. Многократно сме давали предписания на дамата, която обитава къщата. Подканяли сме я да ѝ подсигурим друг дом. За съжаление на този етап няма абсолютно никакво развитие. Друга такава сграда пак е в района. Има едно слягане в ъгъла на къщата, което е необходимо да се укрепи, за да не се допусне самосрутване. В комуникация сме със собствениците , но тук волята и възможностите трябва да бъдат от тяхна страна”, разказва кметът на район „Централен” Георги Стаменов.

Той допълни, че с къщата на ул. „Панайот Волов” ситуацията е много сложна, защото собственичката продължава да я обитава и няма как да бъде изгонена от собствения си имот.

 „Рискът е голям, опасно е, но нямаме полезни ходове. Тази опасност е изцяло за нея. Няколкократно сме ходили там, но няма промяна. Тя самата знае рисковете, но въпреки това живее в едно помещение от къщата. Каквото е било по силите ни, сме помагали. Но тук пак достигаме до това, че собствениците на къщи имат емоционална свързаност. Това е техният дом, а в същото време нямат средства за ремонт, реставрация и консервация”, казва Стаменов.

Той напомня, че сгради като тези имат по-специфична поддръжка, която струва изключително много. И е важно от една страна къщите да бъдат безопасни, а и съхранени за бъдещето.

„Затова нееднократно и темата се е вдигала за възможността на държавата и респективно на общината да се намесват при такъв тип казуси като отремонтират такива сгради и след това си търсят възмездие, възстановяване на изразходвания финансов ресурс. Коментирали сме, че това може да се случва през туристическия данък. Той да бъде увеличен и това увеличение да се насочва към такива казуси, чрез фонд, който е само за тази цел – поддръжка и развитие на културното наследство.  Още повече, че в голяма степен туристите идват точно заради културно-историческото наследство.  Може общината да се намесва след санкция на Общинския съвет”, казва кметът на „Централен”. В същото време той припомня, че има чисто юридически пречки.  В Закона за културното наследство е заложен текст, че община и държава могат да се намесят.

„ За съжаление тези текстове не кореспондират с другото законодателство в България, за да се извърши една основна реставрация. А и дори това да не са паметници на културата, за да има намеса от страна на държавата или общината, първата стъпка е възлагане на проект. По принцип възложител винаги трябва да бъде собственикът. След като този проект бъде изготвен, се издава строително разрешение, което трябва да се получи лично от собствениците, за да може да бъде изпратено към РДНСК.  След което като се започне, се открива строителна площадка, Акт образец 30. Всички тези последващи актове винаги се стигат до собственика. В конституцията е записано, че частната собственост е неприкосновена. Въвеждането в експлоатация също се извършва с документи от собственика”, казва Георги Стаменов.

Така се оказва, че има незаобиколими пречки, които връзват ръцете на местната власт не просто да спасява сгради с реставрация и консервация, но и да предотврати рисковете от срутването им.

„Всичко трябва да се случва с участието на собствениците.В противен случай тази къща е обречена. В годините на прехода бяхме свидетели на много такива реални ситуации. Най-често собствениците бяха неоткриваеми, докато накрая се стигне до самосрутване на сгради или до инциденти – паднали мазилки и орнаментики”, припомня Стаменов. И дава за пример  бившия магазин „Урал” на ул. „Райко Даскалов”  и фактически адрес ул. „Опълченска”  1. Сградата, в която се е помещавала книговезницата на Христо Г. Данов има над 43 са собствениците. Въпреки че имат десетки предписания за какво ли не, към днешна дата сградата се руши, а е изключително богата като история, архитектура, орнаментика.

Стаменов признава, че обикновено катализатор на вземането на мерки за такива сгради е след инцидент. Преди това собствениците неглижират риска, че може да увредят чуждото здраве.

Подобен е казусът и с Къщата с нимфите – много собственици и невъзможна процедура. Явно е, че те не си дават сметка, че носят и наказателна отговорност.

Стаменов е категоричен, че трябва да се инициира законодателна промяна и тя трябва да дойде от Община Пловдив.

„Работи се по такъв тип процедура. Тук да отбележа, че г-н Шилев е член на Комисията по култура в Народното събрание. Разговаряме с него, разговаряме и с арх. Петър Петров. Да има едни правила, които да са простички, съответно да има санкции, които са високи. Да е ясно на всеки собственик на такава сграда как трябва да бъде стопанисвана”, казва Стаменов.

Той признава, че като оптимист вярва, че политическите различия трябва да бъдат загърбени в името на това да бъде спасено културно-историческото наследста и то да се превърне във визитка на Пловдив.