„Духовни маршрути в Пловдив 2024“ се завръща с незабравими разходки, водени от специалисти в сферата на литературата, историята, археологията и изкуството ще имат възможност да се запознаят с нови и интересни теми, поднесени по увлекателен начин от най-добрите водачи. 

Първият маршрут е посветен на „Форумът на Филипопол“ на 1 юни от 10.30 ч. Сборният пункт е под часовника на Централна поща,  а водач е археологът Мая Мартинова-Кютова.

Мая Мартинова-Кютова е проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив, участвала в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта.

Агората (Форумът) на Филипопол е търговският, административен и религиозен център на античния град, място, където се събирало населението на града и където се провеждали събрания, дебати, празници, държавни дела. Архитектурните останки са разкрити и експонирани около съвременната Централна поща на площ около 25 дка.

Търговската част представлява площад под открито небе /ареа/, заобиколен от портици с мраморна колонада и магазини във верижен план от юг, изток и запад.

В северната страна на форумния комплекс са разположени обществените сгради за нуждите на градското управление и други прояви на градския живот. Епиграфски е документирана Сградата на съкровищата. В североизточния ъгъл е разкрит Одеон Булевтерион. Западно от него са открити градската библиотека и гражданската базилика. В северната част на Агората са експонирани множество открити мраморни постаменти за статуи и надписи на старогръцки, които имат голям принос за историята на Филипопол през римската епоха – като постамента за статуя на император Комод, императорско писмо от което научаваме, че на града била наложена глоба, и др.

Вторият маршрут е посветен на „Малката базилика и Източната порта на Филипопол“ на 8 юни в 10.30 ч. Сборният пункт е пред входа на Малката базилика. Водач: археолог Мая Мартинова-Кютова.

Малката базилика била разположена в източните покрайнини на укрепения Филипопол. Базиликата е разкрита и експонирана с част от крепостната стена с правоъгълна кула и антична улица.

По план тя е трикорабна, с апсида от изток и пристроен от юг параклис. Има два строителни периода, датирани в V–VІ век. През втория строителен период е извършено вътрешно преустройство, подовото ниво е повдигнато, поставен е мраморен амвон, изграден е синтрон, оформен е нартекс. В североизточния край на сградата е пристроен баптистерий с кръстовидна писцина и мозаечен под.

Подът на базиликата от V в. е покрит с полихромна мозайка в техника opus tesselatum с изображения на вази кантароси, розети, соломонови възли и др. В централния кораб, пред олтарната преграда, в tabula ansata е поместен ктиторски надпис.

Мозайката в баптистерия е положена през VІ век върху по-ранен тухлен под. Изобразени са фигури на два елена и двойка гълъби – традиционни раннохристиянски символи.

Източната порта на Филипопол е един от най-важните архитектурни ансамбли от Античността на територията на Пловдив. Разкрита е улица с ширина 13,20 м, с тротоари и портици от двете страни, която извежда на една от градските порти. Портата по план е „трипилон“ с един централен и два малки входа. Комплексът, достигнал до нас с оформлението си от IV в. сл. Хр., е изграден върху разрушената крепостна стена от II в. сл. Хр. „Източна порта“ заема важно място в отбранителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, водеща до нея, е главната входно-изходна артерия на античния град.

Проектът „Духовни маршрути в Пловдив 2024“ е финансиран от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.