Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Празникът се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. България, току-що отхвърлила османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе борба за национално освобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност на народните будители не само като назовават улици, читалища и училища на тяхно име.

Окръжен с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) На 28 юли 1922 г.

Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията за Деня на народните будители:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Празникът се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. България, току-що отхвърлила османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе борба за национално освобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност на народните будители не само като назовават улици, читалища и училища на тяхно име.

Окръжен с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) На 28 юли 1922 г.

Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията за Деня на народните будители: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“