Етнографският музей представя изложбата „Моят етнографски свят или за даруването в българската сватба" - изложба на тъкани от колекцията на Румяна Механдова на 4 октомври от 18 ч. Екзпозицията представя един от най-важните обичаи, свързани с българската сватба – така нареченото „обредно даряване“.

 

Даряването представлява благопожелание „без думи” чрез езика на вещите и символите. Сватбеният дар на булката (руба, чеиз, прикя), освен всичко друго, е и знак за социален престиж. Той показва уменията на младата невеста. В чеиза на младоженката неизменно присъствали подготвените за сватбени дарове: пешкири, престилки и възглавници - тъкани, които изпълнявали специфична обредна функция. На тях са извезани различни символи, свързани с плодовитостта, изобилието, защитата от болести и зли сили, плътската чистота и верността.  Едни и същи зооморфни, антропоморфни и геометрични елементи може да се видят в украсата на престилки, възглавници, кърпи. Те са дарове на сватбата за младоженеца и рода му, за кума, кумицата и девера. А накитите за избраната невеста подарява момковото семейство.

 

 Различни тъкани участват и в обреда при въвеждането на булката в новия ù дом. Това са – престилката на свекървата, късания пешкир за младите, пояса и възглавниците за новобрачните. Тези тъкани са семантично и символно свързани с оплождането, раждането и с обезпечаване продължението на рода.  Всеки елемент от костюма носи послание и чрез неговия графичен език нашите предци са наричали благопожелания за младото семейство и продължението на рода.